— Ал Хейг ме информира, че си способен юрист — каза Рейгън. — Той ти има голямо доверие.
Седяха в Овалния кабинет — тя на малко канапе, той в едно кресло; високата му фигура беше изправена, с вдигнатата си глава и кръстосаните крака по всичко приличаше на бивш актьор. Лично Хейг й бе позвънил по телефона късно вечерта, за да й каже, че я очакват в Белия дом. Това беше изненадващо за една юристка в Държавния департамент.
— Казаха ми, че си постъпила на работа по времето на президента Картър.
— През седемдесет и девета. Реших, че частната практика не е за мен. Винаги съм се интересувала от международни отношения, така че подадох документи в Държавния департамент и ме назначиха.
— Сайръс Ванс казва, че си върховен професионалист. Според него един ден от теб може да излезе и държавен секретар.
Тя се усмихна на комплимента. С бившия й шеф, служил като държавен секретар почти през целия мандат на Картър, се бяха сприятелили и той й беше нещо като настойник. Също като нея Ванс смяташе държавната служба за дълг и чест.
— На колко години си? — попита Рейгън.
Обикновено тя не отговаряше на този въпрос, но тази вечер беше различно.
— На двайсет и седем.
— Значи помниш шейсетте и седемдесетте. Знаеш какво означава Студената война. Какво мислиш за Съветския съюз? — попита той.
— Една фундаментално сбъркана система. Баща ми казваше, че ако трябва да строиш огради, за да не избягат хората ти, имаш сериозен проблем.
— Баща ти е бил прав. Смятам да погреба Съветския съюз.
Дръзки думи, изречени с невъзмутим тон. Не като хвалба или опит да я впечатли, а като обявяване на намерение.
— И ти ще ми помогнеш да го направя.
Лицето на мъжа в прозореца на колата я изтръгна от спомените й.
— Стефани, имам потвърждение, че самолетът с твоя човек се е взривил, след като е кацнал. В съседство са били открити два трупа, обгорели до неузнаваемост. Знаем, че са били руснаци.
— И нито следа от Малоун?
— Нито следа. Но въпросните двама мъже вероятно са отишли до там с някакъв автомобил.
Тя кимна и усети облекчение. Може би все пак Котън бе успял да избяга.
— Нали втората ми пратеничка ще има пълна свобода на действие?
— Разбира се. Както ти казах.
Всичко това беше извънредно странно. На по-малко от километър и половина работници издигаха подиума и трибуните за предстоящото встъпване в длъжност на новия президент. Обикновено в такива преходни периоди държавната машина работеше на бавни обороти; старата гвардия вече нямаше власт, докато новата тепърва се учеше как да упражнява своята. Междуцарствие, в което почти нищо не можеше да се свърши. А тъкмо сега Русия се нуждаеше от американска помощ.
И изневиделица това споменаване на „Пас напред“.
— Ще се повозиш ли с мен? — попита той.
— Така и не ми каза откъде си научил това име.
— Това ми е работата, да знам такива неща. Ти беше там. Очите и ушите на Рейгън във Ватикана. Негова специална пратеничка, допринесла за сключване на сделката, която сложи край на Съветския съюз. На мен ми е все едно. Честно казано, дори се радвам, че онзи режим го няма вече. Но има един човек, на когото не му е все едно. Александър Зорин. Той иска да си отмъсти.
10
Зорин следваше застланата с чакъл алея покрай брега на езерото, после сви навътре, към сушата, и спря пред странната на вид сиво-бяла обсерватория. Построена бе преди двайсетина години за изследване на Слънцето, тъй като около Байкал имаше над двеста слънчеви дни в годината. Само на километър от там, върху билото на един съседен хълм имаше друга, спомагателна обсерватория за наблюдение на звездите. По това време на годината и двете сгради бяха празни — слънцето беше твърде ниско над хоризонта, а нощите — облачни.
Той още беше в приповдигнато настроение след разговора си с Вадим Белченко. Ако не се броеше Аня, Белченко единствен на света знаеше за плановете му. За Зорин бе интересно да научи и къде живее човекът, когото търсеше.
В Канада.
При всичкото могъщество на Америка Канада се бе оказала препъникамък за нея. Две нашествия бяха завършили с унизителен разгром. Вдъхновяващ пример, който показваше, че тази така наречена свръхсила далеч не е непобедима. Зорин бе служил в Канада три години в края на 80-те начело на един агентурен апарат, който доеше информация от армия осведомители: чиновници, журналисти, полицаи, работници — всеки, който имаше да каже нещо интересно. Невероятното бе, че повечето работеха безплатно, подавайки ценна информация в отговор на привидно невинни въпроси. По традиция Канада запазваше неутралитет на световната арена — особено през Студената война — което обясняваше лекотата, с която там се събираха разузнавателни данни. Както в Швейцария или в Швеция например — две държави, идеални за шпионска дейност.