Бюрото му беше в Отава — сравнително безличен пост в системата на КГБ. Там никога не беше служил генерал-майор, обикновен полковник като него беше достатъчен. Канада се намираше в непосредствено съседство до основния враг на СССР. Което я правеше обект на жив интерес и от двете страни на Студената война. Ресурси не се пестяха в името на главната цел: подготовка за неизбежната война срещу Америка. Подобно на десетките хиляди служители на КГБ, разпръснати из целия свят, той беше редови боец на невидимия фронт. Вместо бази този фронт разполагаше с посолства, търговски представителства, бюра на „Аерофлот“ и кухи структури, представящи се за фирми. А за разлика от военните, които прекарваха времето си в строева подготовка, маневри и обучение на новобранци, армиите на КГБ обявяваха война още в момента на стъпването си на чужда земя.
Той спря колата и слезе насред мразовитата пустош. Около обсерваторията не се виждаха никакви заграждения. В отслабващата светлина на зимното слънце различи приближаващата стара лада. От време на време се чуваше приглушен тътен от разместването на ледените плочи, след което по повърхността се образуваха нови разломни линии.
Зорин беше с палто, ръкавици, ботуши и кожена ушанка. Отдолу имаше дебел вълнен пуловер с висока яка и шал. Зимата винаги му напомняше за детството в Централна Русия. Родителите му не бяха от елита, което би му осигурило пожизнени привилегии. Никакви луксозни жилища, дачи за през лятото, никакъв достъп до вносни стоки и качествени услуги. Баща му беше дървосекач, майка му — колхозничка. Най-малкият от трима братя, той достигна първата повратна точка в живота си на шестнайсет, когато един работник от фабриката му даде някаква партийна литература. Тогава за пръв път научи за Ленин, за съветската власт и от този момент повярва в комунистическата утопия. Когато беше малък, баща му живееше в друг град и редките му посещения у дома се превръщаха в паметни събития. Разказваше му за Великата отечествена война, за войнишкия живот, как бе преживял Сталинград — нещо, с което малцина можеха да се похвалят. Някога си бе мечтал да отиде на война заедно с баща си, да се бият рамо до рамо с врага, но това така и не се бе случило.
Родителите му винаги бяха възлагали големи надежди на най-малкия си син. Искаха да израсне образован за разлика от двамата си братя, които бяха принудени от млади да почнат работа. „Аз ще ти дам образование. А какво ще правиш с него, си е твоя работа.“ При всичките си недостатъци баща му бе спазил дадената дума. Още в подготвителното училище към университета той бе привлякъл вниманието на Партията. Бе станал част от номенклатурата, спечелвайки доверието на властта. След което бе прекарал седем години във Военната академия, бе изучавал марксизъм, ленинизъм, история на КПСС, философия и политикономия. От необуздан, импулсивен, донякъде арогантен младеж се бе превърнал в мъдър, търпелив и решителен млад мъж. Както бе казал самият Ленин: „Дайте ни детето си за осем години и от него ще израсне болшевик за вечни времена“.
В последния курс на академията един полковник от ГРУ го насочи към военното разузнаване. Той издържа с успех приемните изпити и бе приет в Червенознаменния институт на КГБ в Москва — нещо средно между военен лагер, университет и школа по шпионаж. Само триста курсисти минаваха бариерата всяка година. Дипломирането от този институт откриваше пътя към кариера във външното разузнаване с възможности за дипломатически назначения. В института научи за Запада и овладя до съвършенство английски език. Занимаваха ги с банково дело, кредитни карти, ипотечни заеми, данъчно облагане — все неща, които не съществуваха по онова време в СССР, но бяха жизненоважни за всеки, който искаше да живее навън. Освен това ги обучаваха да оказват първа помощ, да обследват непознат терен, да се ориентират по слънцето и звездите. Имаха и отделен час по средства за защита при ядрена, химическа и биологическа атака. А също и скокове с парашут, гмуркане с акваланг, пилотиране на различни видове летателни апарати. Там за пръв път в живота си Зорин подкара автомобил и научи правилата за уличното движение, понеже тогава малко хора притежаваха собствена кола.