Зорин погледна отново часовника си и се запита докъде ли бе стигнала Аня със задачата във Вирджиния. Тя носеше със себе си телефон с предплатени минути, купен от Иркутск. Той имаше същия, но двамата се бяха договорили да установяват връзка само при крайна необходимост.
Двайсет и седем години беше разликата във възрастта им с Аня. Първата му жена бе починала от рак; единственият им син си бе отишъл преди нея след свръхдоза наркотик. И двете загуби му се бяха отразили тежко. През целия си живот се бе учил да борави с твърди факти. Да бъде предпазлив и готов на всичко. Самообладание? Задължително. Но в основата на всичко беше чувството му за чест и достойнство, което го принуждаваше да бъде винаги наясно със себе си.
Аня беше силна личност, изпълнена с похот и гняв — две емоции, които той прекрасно разбираше. Беше се появила в живота му преди няколко години. За щастие, тя се увличаше по по-възрастни мъже, особено такива без излишни претенции. В деня, когато й сподели целите си, нейният отговор беше недвусмислен:
— Трябва да го направим заедно.
Което му достави голяма радост.
Той погледна отново часовника си. Още 55 часа. Помислил си бе, че американецът може да се появи, но очевидно се бе излъгал. Но нищо. Като всеки добър офицер, и той бе очаквал клопка.
11
Стефани никога не бе чувала името Александър Зорин и поиска от Осин повече подробности.
— Бивш офицер от КГБ и ГРУ, командир на отряд от Спецназ.
Тези ги бе чувала, включително и последните. Безскрупулни паравоенни части, специализирани в убийства, отвличания и диверсии. Червената армия бе сформирала свои войски със „специално назначение“, или Спецназ, а самият факт, че Зорин бе оглавявал един от техните отряди, го определяше като човек, с когото шега не биваше. Сигурно беше добре обучен, свикнал повече да играе в нападение, отколкото в защита.
— И за какво е тръгнал да отмъщава?
— Мъчно му е за комунизма.
— Да се премести в Китай.
— Съмнявам се, че обича китайците. Той е по-скоро традиционен ленинист, и то опасен. Освен това е бил част от групата за специално дислоциране.
Стефани бе чувала и за тях. Съветите ги бяха обучили да проникват в позициите на врага непосредствено преди или веднага след обявяване на война. Задачата им бе да прекъсват работата на електроцентрали, съобщителни мрежи, да взривяват язовири, магистрали и всякакви други стратегически обекти. Бяха експерти в боравене с различни видове оръжия, в залагане на мини и убийства на хора. Освен това всички пилотираха самолети и говореха свободно поне по два чужди езика. Като английският почти задължително беше единият от двата.
— Служил е в Афганистан по време на войната ни там — каза Осин. — Бил е доста ефективен.
— Николай, кажи ми, ако обичаш, какво всъщност става тук?
Тя се надяваше помирителният й тон да развърже езика на стария шпионин. За нея всичко бе започнало с едно телефонно обаждане от Осин. Първоначалното запитване бе постъпило дни преди това от Кремъл в Белия дом, след което й бе препратено от президента.
Бивш архивар на КГБ, Вадим Белченко, бил изчезнал. Службите за вътрешна сигурност на Русия го следели изкъсо, тъй като архиварите могат да бъдат огромен проблем за сигурността. Навремето те се бяха ползвали с неограничен достъп до тайните в държавата, знаеха всичко и подценяването им можеше да се окаже фатално. Първата поука руснаците си бяха извлекли, след като през 1992 г. някой си Митрохин успя да изнесе 25 000 страници поверителни документи на Запад. Въз основа на тези документи западните служби си бяха съставили ясна картина за мащабите на съветския шпионаж и се бяха убедили, че КГБ наистина е най-голямата разузнавателна организация, съществувала някога в света.
Това обясняваше защо Белченко е бил в списъка на следените отблизо. Онова, което оставаше неизяснено, бе по какъв начин този човек внезапно бе придобил такава важност и каква беше ролята на Зорин в цялата история.
— Зорин е един напълно побъркан индивид — отговори Осин. — След разпадането на Съветския съюз избяга на изток заедно с още стотина отшелници като него. От доста време живеят край Байкал и досега не сме имали инциденти. Напоследък обаче тишината е нарушена. Зорин познава Белченко. През годините са общували многократно. Но самият Белченко никога не се бе озовавал на изток при останалите.