И тъкмо това беше мисията на Котън. Да открие Белченко.
— Защо не изпратихте свои хора?
— По няколко причини. Най-важната от които е, че това няма нищо общо с Русия. Проблемът е външен.
— Би ли пояснил?
— Ако вашият агент открие Белченко, с удоволствие. Засега нека просто приемем, че не сме врагове, макар понякога това да е трудно да се каже със сигурност. Наредено ми бе да те намеся в знак на добра воля.
А също, каза си тя, за да може Москва да отрича, ако нещата се объркат съвсем._ Всичко беше във ваши ръце от самото начало_, щеше да бъде защитният аргумент. Човекът беше прав и за отношенията помежду им. Макар Студената война да бе приключила отдавна, постепенно мирът между тях ставаше все по-мразовит. И в сегашната ситуация ясно се усещаше повей от отминали времена.
— Засега — каза той — приемаме, че това е битка единствено между Зорин и Съединените щати. Или поне се надяваме да е така. И затова сметнахме за разумно да ви предупредим. Чувала ли си за Станислав Лунев?
Разбира се. Бивш офицер от Съветската армия и един от най-висшите служители на разузнаването, избягали някога на Запад. Беше се предал на американците през 1992 г. и до ден-днешен местонахождението му се пазеше в тайна. Междувременно обаче бе написал книга с мемоари, „През очите на врага“. Тя я бе чела няколко пъти. И никога нямаше да забрави един от коментарите в нея: Добрият шпионин е приятел с всички, а не призрак, дебнещ в ъгъла.
— Твърденията на Лунев са самата истина — каза Осин.
Тя знаеше какво има предвид. В мемоарите си Лунев бе разкрил един шокиращ факт. Описваше съветско оръжие, обозначено като РА-115. В САЩ ги наричаха „бомба в куфар“. Всяко такова устройство тежеше около двайсет и пет килограма и беше с мощност шест килотона. В близък радиус такава бомба би била в състояние да предизвика невероятни поражения. През 1994 г. Конгресът забрани това оръжие, но забраната бе отменена десет години по-късно. Доколкото Стефани знаеше обаче, подобни бомби не фигурираха в американските арсенали. За някогашния Съветски съюз и сегашна Русия това не можеше да се твърди със сигурност. Тя си спомни тревогата, която бе предизвикало изказването на един съветник по националната сигурност на руския президент в токшоу по американската телевизия през 97-а, когато човекът заяви, че над сто бройки РА-115 се намирали в неизвестност и никой не можел да каже дали са унищожени, или откраднати.
— Искаш да кажеш, че РА-сто и петнайсет съществува?
— Да. Съветският съюз произведе двеста и петдесет броя. На размер са такива. — Той разпери ръце на около две педи една от друга. — Бяха зачислени на военното разузнаване и на КГБ. След разпадането на СССР всички попаднаха под контрола на СВР. Там са и до ден-днешен.
Откровеността му я озадачаваше. Това не беше информация, която държавите с готовност споделят помежду си. Предупреждения за слабата охрана на руските ядрени оръжия се бяха появили още в началото на 90-те. С решение на Конгреса през 1991 г. Съединените щати предложиха съдействие на Русия за премахването на известен брой бойни глави и за въвеждането на по-строга отчетност на наличния ядрен материал. За щастие, до момента никъде по света не се бяха появили руски бомби. С времето шумотевицата около тази опасност позатихна и куфарните бомби навлязоха в сферата на телевизионните трилъри. Никой не ги бе виждал в реалния живот. А сега този човек й казваше, че съществуват 250 броя.
— Нашето контраразузнаване положи големи усилия да омаловажи опасността и да дискредитира медийните разследвания за проблемите с контрола — продължи той.
— Не си губите времето — каза Стефани. — Винаги с нещо ще ме изненадате.
— Бих могъл да кажа същото и за вас.
— И какво общо има това с Вадим Белченко?
— Осемдесет и четири от тези РА-сто и петнайсет се водят безследно изчезнали.
Това беше стряскаща новина, но тя запази самообладание и каза само:
— И ти ми го съобщаваш просто така?
— В тази ситуация има нещо добро и нещо лошо. Доброто е, че всичките тези оръжия са скрити и само шепа хора знаят къде са. Лошото е, че един от тях е Вадим Белченко.
— Смяташ, че Александър Зорин иска да намери една от тези бомби?