Omnia reliquit servare rempublicam.
Той се лиши от всичко, за да спаси републиката.
Почти половината от наброяващия 5500 души по онова време офицерски корпус се включили в братството. Вашингтон бил избран за негов пръв председател — пост, който запазил до смъртта си през 1799 г., след което бил наследен от Александър Хамилтън. Общо двайсет и трима от подписалите Конституцията били негови членове. Град Синсинати в Охайо бил наименуван в чест на братството; негов член бил и първият му губернатор, който се надявал и други да последват примера му и да заселят Запада. Членството винаги се определяло по полов признак и наследство. Първоначално имали право да членуват всички офицери в Континенталната армия. След като някой от тях починел, на негово място бивал приет първородният син, по един от семейство. При липса на такъв можел да кандидатства роднина по пряка линия.
Една традиция, която продължаваше до ден-днешен.
Стефани знаеше всичко това, понеже покойният й съпруг беше членувал в клона на братството за щата Мериленд. Първоначално във всяка от тринайсетте колонии имало сформирана местна група. Прадедите на Ларс Нел се включили във Войната за независимост от Мериленд, а един от тях бил сред основателите на братството. Когато видя онази книга под стъкления похлупак, в съзнанието й нахлуха спомени. Съпругът й не беше човек, който лесно се поддаваше на емоции. Навъсената му необщителност беше нещо, с което бе принудена да се примири и за което съжаляваше, след като той посегна на собствения си живот. Ларс не се палеше лесно, но едно от малкото неща, които му носеха радост, беше това членство.
Тя погледна часовника си. 9:05 сутринта. Преди да излезе от хотела, бе преровила интернет страницата на братството и бе установила, че библиотеката на Андерсън Хаус отваря в девет, но посещенията с придружител в останалата част на сградата започват едва следобед. Балната зала се даваше под наем за светски събития; самата тя бе присъствала на няколко такива през годините.
Едно от тях се бе запечатало в съзнанието й.
Август 1982 г.
Бяха минали шест месеца от разговора й с президента Рейгън. Междувременно четири пъти бе посетила Рим, за да се среща с папата; двамата се бяха сближили, дори сприятелили. С Йоан Павел Втори имаха много общи интереси, говореха си за опера и класическа музика, каквато и двамата обичаха.
Два месеца по-късно Рейгън и папата се срещнаха на четири очи във Ватикана. Много неща се случваха в Източна Европа по това време; ситуацията се променяше с всеки изминал ден и тя беше опиянена от възможността да бъде част от историята.
Тази вечер тя беше на прием по покана на Държавния департамент. Сред гостите имаше много малко познати лица. И едно твърде познато: на Джордж Шулц. Държавният секретар на Съединените щати.
— Виждам, че си получила поканата ми — каза й той, като се приближи до нея.
Шефът й беше икономист и учен, ползващ се с добро име в частния сектор. Освен това бе успял да заеме цели три длъжности в администрацията на Никсън, а това беше четвъртият му правителствен пост.
— Не знаех, че поканата е от вас — отвърна тя.
— Да излезем за малко в Зимната градина — каза Шулц, като й направи път да мине пред него.
Френски прозорци по протежение на една цяла стена от огромната бална зала водеха към покрита веранда, от която се слизаше в двор, пълен със статуи и водно огледало в средата. Тясната правоъгълна галерия беше украсена със стенописи и мраморни колони. Подът беше от полиран мрамор, гладък като стъкло, а таванът изрисуван като звездно небе. Той й направи знак с ръка и двамата влязоха в неголяма стая в единия край на верандата, в която имаше маса за хранене и столове.
— Искам да знаеш, че „Пас напред“ продължава — продължи тихо той. — Всъщност дори ескалира.
Очевидно новият й шеф беше в течение. Само преди броени дни Шулц бе обявил публично, че приоритет на Държавния департамент ще бъдат дипломатическите контакти с Европа и Съветския съюз. Преди да напусне, Хейг бе предизвикал смут с изказването си, че един предупредителен ядрен изстрел в Европа би бил добро възпиращо средство по отношение на Москва. Подобна открита враждебност противоречеше на всичко онова, което президентът се опитваше да постигне. В отговор на обявеното в Полша военно положение Вашингтон бе наложил забрана на американски компании и техните европейски филиали да участват в строителството на газопроводи от Сибир за Западна Германия. Европейските лидери бяха протестирали енергично срещу тези санкции, тъй като засягаха собствените им финансови интереси. С изказването си Хейг не бе допринесъл особено за спадане на напрежението.