Вдигнал пистолета пред себе си, той влезе в трапезарията, също облицована с тъмна ламперия; подът беше от полиран мрамор със сложни многоцветни арабески. И тук имаше гоблени, а в средата на отсрещната стена се издигаше огромна камина. В центъра на помещението имаше голяма махагонова маса с елегантни столове, над която висеше още един огромен кристален полилей.
Вляво отворена врата водеше към стая, обзаведена с прости бели шкафове, тъмни плотове и чекмеджета. Люк влезе вътре и право насреща забеляза друга врата, също широко отворена. Затича се и се озова в къс коридор, който отвеждаше към тясно помещение без прозорци, натъпкано с видеомонитори. На пода лежеше един мъж. Люк коленичи до него, не видя някакви следи от насилие и го разтърси.
— Добре ли си?
Мъжът дойде на себе си, примигвайки, като се оглеждаше наоколо.
— Да. Една жена ме удари с нещо.
— Къде е тя?
— Не знам. Видя те на мониторите и тогава ме цапардоса.
Отвън пред стаята нямаше никого, никой не се бе мяркал и по стълбището, по което се бе качил до тук. Но в такава голяма къща сигурно имаше повече от един начин за качване и слизане. Можеше само да се надява Аня да познава вътрешното разположение толкова зле, колкото и той самият.
— Стой тук — нареди Люк на мъжа.
Излезе от стаята на охраната и се върна в кухнята, но на вратата на трапезарията се спря. Усети присъствието й. Аня беше там. И го чакаше. И както предишния път си мислеше, че е една стъпка пред него.
Той пристъпи на пръсти към изхода на галерията.
Тишина. Изведнъж Аня се появи на вратата в отсрещния край. Насочи пистолет и стреля. Той се дръпна назад в трапезарията. Куршумът се заби в дървото само на сантиметри от мястото, където преди миг се бе намирала главата му. Последва втори, който причини още по-големи поражения. После още един.
Докато чакаше шанса си, Люк си каза, че е по-добре да се оттегли от другата страна на трапезарията, където масата щеше да е между тях.
— Какво казвате тук? — извика Аня. — Ела да ме хванеш!
Явно целта й беше да го дразни, докато допусне някоя грешка. Какво би казал в такива случаи Малоун? Ходи бавно, не тичай към бедата. Люк напусна позицията си и изтича до вратата на галерията. От милата Аня нямаше и следа.
Той бавно се промъкна напред. Един бърз поглед му показа, че от галерията имаше четири възможни изхода. Стълбището, по което се бе качил, вратата към трапезарията, откъдето идваше, вратата в отсрещния край, през която се бе появила Аня, и порталът на три метра встрани.
Той се приближи към него и видя, че извежда на тесен балкон над балната зала долу. Друго дълго вито стълбище се спускаше покрай стената към полирания паркет, върху който имаше голи дървени маси без покривки и украшения. Какво им бе казал Стробъл? Че подготвяли голямо парти за встъпването в длъжност на президента. През стъклените врати долу и големите прозорци на горния етаж нахлуваше ярко слънце и осветяваше огромната зала с лъскави бели стени. Декоративен парапет от ковано желязо минаваше по цялата дължина на балкона. Аня беше тук. Нямаше никакво съмнение.
Ела да ме хванеш.
Тя се появи. Вляво от него, иззад една стъклена врата. Токът на обувката й се заби в дясната му китка и изби беретата от стиснатите му пръсти. Той се извъртя и се озова лице в лице с нея. Беше невъоръжена. Очевидно искаше да уредят сметките си в ръкопашен бой. Той нямаше нищо против. Аня подскочи и се завъртя на единия си крак, като с другия описа широка дъга във въздуха към него. Балконът беше тесен, може би не повече от метър и двайсет, метър и петдесет. Нямаше много място за маневриране. Но достатъчно. Той избегна удара, като на свой ред стовари крака си в корема й, отмятайки я назад върху дървените столове, подредени в редица покрай стената. Тя бързо се опомни и скочи на крака.
— Какво, заболя ли те? — попита Люк.
Устните й се изкривиха в предизвикателна усмивка. В големите й кафяви очи проблесна смесица от гняв и омраза. Тя се хвърли върху него с бързината на котка, сграбчи го за шията, ноктите й се впиха в плътта му. Той усети как желязната й хватка спира притока на въздух. Извърна се така, че да я постави с гръб към стената, и с всички сили блъсна тялото й в нея. Веднъж. Втори път. На третия въздухът излезе със свистене от дробовете й и хватката й се охлаби. Той се извъртя, изви ръката й и с всички сили стовари юмрука си в долната й челюст.