Беше застанала в един вход на трийсетина метра от жилището на Люк; ледените пориви на вятъра свиреха покрай краката й. Четириетажната сграда беше от червени тухли, заобиколена от посърнала зимна трева и дървета с голи черни клони. Намираше се малко встрани от оживен булевард в Северозападен Вашингтон и през последните петнайсетина минути никой не се бе спирал пред нея. Освен един черен кадилак, от който бяха слезли Николай Осин и още двама мъже.
Люк току-що й се бе обадил и тя му бе казала да остави Осин и хората му да се оправят с Аня както намерят за добре. Знаеше, че Осин ще изиграе перфектно ролята си — затова му се бе обадила още с излизането си от Андерсън Хаус и му бе обяснила точно какво има предвид. Обичайно предпазлив, той я бе поздравил за плана й и я бе уверил, че веднага ще тръгне към апартамента на Люк, за да прибере източника на проблема.
Аня се появи на входа на сградата, притисната между двама едри мъже с тъмни палта. Последен на следобедното слънце излезе Осин. Тя ги проследи с поглед, докато колата потегли и се скри в близката пряка.
От сградата се подаде и Люк. Стефани напусна укритието си. Люк тръгна с пружинираща стъпка към нея.
— Ти ли допусна това да се случи? — попита той.
— Аз го предизвиках.
— Би ли ми обяснила? Знаеш ли какво ми струваше да я заловя?
— Фриц Стробъл ми каза нещо интересно. Навремето Брад Чарън бил пазителят на тайните на братството.
И тя му разправи какво бе научила. Аня Петрова бе разбрала отнякъде за титлата на Чарън и бе заплашила Стробъл, че ще го убие, ако не й каже кой е сегашният историк на братството.
— И така, Стробъл й е дал името на човека и й е казал къде да го открие — каза тя на Люк. — Живеел в Мериленд, край Анаполис.
— А случайно милият Фриц да ти спомена защо Аня толкова се интересува от отдавна забравените тайни на братството?
— Кълне се, че не знае. И аз му вярвам.
— Имаш план, нали?
— Имам, но първо съм длъжна да те предупредя. Уволниха ме само преди час. В момента съм безработна, така че каквото и да направим оттук нататък, е без официално разрешение.
Люк се усмихна.
— Така ми харесва.
29
Зорин реши да си даде малко почивка, преди да се заеме със сериозната задача да планира ходовете си след пристигането в Канада. Умората се просмукваше в костите му, сковаваше мускулите. Вече не беше млад. За щастие, разполагаше с няколко часа, за да възстанови силите си.
Улови се, че мисли за майка си. Което беше странно, като се имаше предвид, че тя отдавна бе починала. През целия си живот беше работила на полето. Той все още си я спомняше, коленичила между редовете краставици, домати и избуяли картофени стебла, които се полюляваха на вятъра, докато слънцето палеше раменете и шията й. „Образец за ред и ефективност“ беше описанието на Москва за този вид селскостопанско производство. Майка му ги наричаше „моите ниви“. Той обичаше да скита из тях, там въздухът никога не беше задръстен с въглищен прах, сажди, химикали и дим от коли. Може би това беше още една причина за бягството му на изток, чак в Сибир, където все още миришеше на чисто.
Зорин често се питаше на какво дължеше своята жестокост, склонността си към насилие. Определено не на майка си, работлива и грижовна рускиня. Дори баща му, макар и бивш военен, накрая се бе оказал слаб човек, малодушен и зависим. Докато на него насилието му беше в кръвта.
Убивал бе хора без всякакви угризения. Бе разпоредил, без да се поколебае и за миг, ликвидирането на онзи американец в дачата. Ако някога бе притежавал съвест, от нея не бе останало нищо.
Братята му се бяха оженили, създали деца и умрели млади. И той някога бе имал съпруга и син. Също покойници.
На този свят му бе останала единствено Аня. Но между тях нямаше любов. По-скоро някакво човешко общуване, от което и двамата имаха нужда. Как ли се справяше в Америка? Може би съвсем скоро щеше да разбере.
Самолетът със сигурност вече бе напуснал руското въздушно пространство и се движеше на запад, към Европа и откритата шир на Атлантика. Радваше се, че отново работи; цялото му съзнание бе съсредоточено върху невидимия фронт срещу главния му противник. Беше добър воин на Отечеството, защитник на Съветския съюз. Никога не бе престъпвал дадената клетва. Никога не бе поставял себе си над Родината. Никога не бе правил тъпи грешки.