Стефани последва папата във вътрешния двор. Беше двайсет и деветото й посещение в Рим; Йоан Павел бе поискал тази среща.
В Съединените щати се случваха интересни неща. Вторият мандат на Рейгън като президент отиваше към края си. Вицепрезидентът Буш и губернаторът на Масачузетс Майкъл Дукакис бяха вкопчени в яростна битка за Белия дом. Папата се притесняваше за бъдещето и тя бе дошла, за да разсее страховете му. Дворът на мраморната вила беше осеян със статуи, празни каменни пейки и фонтан. Намираха се дълбоко в сърцето на Ватикана, в едно място, запазено само за местни жители, каквито този град държава имаше малко.
— Рейгън скоро ще напусне поста — каза й той. — Това ще означавали край и на вашата служба?
Тя реши да бъде откровена с него.
— Най-вероятно. Който и да спечели, ще доведе свои хора.
Доколкото знаеше, Буш не бе участвал в „Пас напред“; между лагерите на Буш и Рейгън тлееше открита вражда. На националния конгрес на републиканците Буш бе заявил, че желае една по-добра, по-човечна нация. Което бе довело до светкавична реакция от хората на Рейгън: А каква, по дяволите, сме сега?
— Новото отмива старото — каза папата. — И тук е така. Ако вас ви няма, какво ще стане с всичко, което постигнахме през последните шест години? На него също ли идва краят?
— Не мисля, че започнатото може да бъде спряно — отвърна тя. — Процесът е отишъл твърде далече. Нашите хора са на мнение, че до две-три години най-много със Съветския съюз ще е свършено.
— Беше октомври осемдесет и осма, последният ми разговор с папа Йоан Павел Втори — каза тя. — Но се оказах права. Буш спечели и в Държавния департамент дойде нов екип, в който не бях включена. Други хора довършиха започнатото от мен. Затова отидох в Министерството на правосъдието. Няколко години по-късно ми възложиха да оглавя отряд „Магелан“.
— Това е жестоко! — възкликна Люк. — Била си част от падането на Стената?
— За което всички лаври обра Буш — отвърна тя. — Макар че още при встъпването му в длъжност Съветският съюз беше отписан.
— Това не му помогна да го преизберат — пошегува се той, за да я поразведри.
Тя се усмихна.
— Така е.
— Как го постигнахте? — попита той.
— Сложен въпрос. Но към края на осемдесетте Москва беше подложена на натиск почти отвсякъде. Рейгън разработи начин да го използва за свои цели. Веднъж ми беше казал, че от нас се иска единствено да намерим най-слабото място. Което и сторихме. Операцията се казваше „Пас напред“.
Всичко започна с адмирал Джон Пойндекстър, ключов член на Съвета за национална сигурност в администрацията на Рейгън. Пойндекстър бе този, който разработи идеята за Инициативата за стратегическа отбрана в нещо като осъществим проект. Защо да догонват Съветите по брой произведени бомби и бойни глави? С това не постигаха абсолютно нищо освен взаимно гарантирано унищожение.
Вместо това беше редно Америка да използва своето предимство: силна икономика и високоразвити технологии. Защо да не пренасочим ресурсите — вместо да се въоръжаваме за нападение, да се готвим за отбрана? Съединените щати разполагаха с десетки хиляди ядрени бойни глави, които да изстрелят на Изток. Защо да не разработят начин да попречат на руските да тръгнат на Запад? Идеята на Пойндекстър бе представена на Белия дом в края на 1982 г. и президентът я прие. Рейгън неведнъж бе заявявал, че смята концепцията за взаимно гарантирано унищожение за неморална, ето защо идеята за преминаване към отбрана му допадаше. Всичко бе запазено в тайна до март 1983 г., когато президентът обяви тази промяна в телевизионно обръщение пред света.
Първоначално идеята бе ИСО действително да се разработва. Но усилията на създателите й постепенно затъваха в неразрешими технологични проблеми. Успоредно с ИСО вървеше и колосално натрупване на оръжия и бойна техника — самолети, кораби, подводници. Милиарди долари свежи пари се наливаха в Пентагона в името на най-мащабната ескалация на американската военна мощ, извършвана някога в мирно време.
А Съветите нямаха друг избор, освен да се опитват да я догонват. Което и правеха.
Инициативата за стратегическа отбрана ги бе довела до състояние на шок. Москва я наричаше „опит за едностранно разоръжаване на СССР“, чрез който Съединените щати се стремели към световно господство. Но за Съветите истинската опасност идваше по-скоро от технологическото предимство на Америка, позволяващо й да постига иновации, на които те биха могли да противопоставят единствено собствена система за стратегическа отбрана. Което означаваше милиарди за нейното разработване. Каквито те нямаха.