Фриц Стробъл бе позвънил предварително на Хедлънд, за да го предупреди за идването им. Сега с Люк седяха в елегантно обзаведен кабинет с тухлена камина, в която припукваше буен огън. Хедлънд бе изслушал причините за посещението им и се бе съгласил на всичко, което се искаше от него.
— Жена ми излезе за няколко часа — каза им той.
— Което ни улеснява — отвърна Стефани. — Колкото по-малко хора има наоколо, толкова по-добре.
— Тази рускиня опасна ли е?
— Определено — отговори тя. — Но не мисля, че идва тук, за да ви навреди. Тя търси нещо конкретно и ние трябва да разберем какво е то. Случайно да знаете?
Стефани го наблюдаваше внимателно, преценявайки доколко въпросът й го бе притеснил. Стробъл не й бе дал почти никакви подробности за Хедлънд, което можеше да значи две неща: или не го познаваше достатъчно, или криеше нещо.
— Знам, че титлата ми е пазител на тайните — каза усмихнато той. — Уверявам ви, това е остатък от далечното минало, когато тайни действително са съществували. Днес нашето братство е просто една благотворителна светска организация и доколкото знам, напълно прозрачна.
Хедлънд вече й бе показал личната си библиотека — отделна стая, посветена на ранната история на Америка, особено първите петдесет години от създаването на републиката. Каза, че през целия си съзнателен живот е колекционирал книги за колониалната история и за него е било голяма чест да бъде избран за историк на братството.
— Познавахте ли Брадли Чарън? — попита го Стефани.
— Да. Двамата с Брад бяхме близки приятели. След смъртта му, толкова внезапна и неочаквана за всички нас, бях покрусен.
— А знаехте ли, че е имал тайна библиотека? — попита Люк, който до момента бе пазил необичайно мълчание.
— Знаех само за колекцията, която пазеше в имението. Беше подобна на моята. Но всички те останаха в организацията след смъртта му. За щастие, бе имал далновидността да ги впише в завещанието си. При всичките тези боричкания за наследството му може би никога повече нямаше да ги видим. Сега са на сигурно място в Андерсън Хаус.
Стефани му разправи какво бяха открили в имението във Вирджиния.
— Бих желал да видя тази тайна стая — каза Хедлънд.
Това обаче трябваше да почака. Тя погледна часовника си и се запита какво ли ставаше по това време в Русия. Прехвърлила бе всички обаждания до телефона си към Белия дом, така че Едуин Дейвис да отговаря, докато тя си върши работата тук. Бе разказала накратко на Едуин за уволнението си и той й бе изказал съчувствието си, но тя знаеше, че той не може да направи нищо по въпроса. С него решиха, че най-доброто за момента би било просто да действат, сякаш нищо не се е случило. Назряваше нещо голямо, за което и руснаците не си даваха изцяло сметка. Във всеки случай сдържаността на Осин бе прераснала в пълно съдействие по проблема с Аня Петрова.
В този момент се чу звънецът на входната врата. Стефани направи знак на Люк и Хедлънд да отидат на горния етаж. Тя стана от стола, приглади блузата и панталона си, пое си дъх. Беше напълно овладяна.
Звънецът отново иззвъня. Тя излезе от кабинета в мраморното антре. Отмести резето на входната врата и се усмихна на жената, застанала на горната площадка на стълбището.
— Госпожа Хедлънд? — попита тя.
— Аз съм — отвърна Стефани.
Люк слушаше от горния етаж, скрит в една от спалните, която имаше врата към малък балкон над главното антре.
Аня никога не бе виждала Стефани, така че номерът може би щеше да мине. Разбира се, имаше и риск, доколкото никой не знаеше на какво е способна Петрова, но все пак нали затова и той беше тук!
За да държи нещата под око, или по-точно, под ухо.
Стефани покани Аня да влезе и затвори вратата, за да не влиза студ отвън.
— Какво ви е? — попита тя гостенката си, сочейки с пръст синината на лицето й.
— Спънах се и паднах, много съм несръчна. Не е толкова зле, колкото изглежда.
— Рускиня ли сте? Долавям акцент…
Аня кимна.
— Родена съм там, но живея в Щатите. Съпругът ви у дома ли е?
— Боя се, че не.
— А кога се връща?
— Нямам представа.
Лъжата имаше за цел да накара Аня да изплюе камъчето, без непременно да излага Питър Хедлънд на опасност, въпреки че би било за предпочитане той да води този разговор.