— Възнамерявам да направя нещо необичайно — каза той с тих глас, почти шепнешком. — Утре ще обявя, че преустановяваме всякаква работа по противоракетните системи с космическо базиране.
Зорин бе шокиран. От март, когато Рейгън даде да се разбере, че Америка разработва система за стратегическа отбрана, целият изследователски потенциал на Съветския съюз бе съсредоточен в тази насока. Дейността на всички разузнавателни служби и операции бе пренасочена за събиране на колкото бе възможно повече информация за ИСО.
— Рейгън ни смята за империя на злото — продължи Андропов. — Но аз ще му докажа, че греши. Ще обявим пред света, че слагаме край.
Никой не продума.
— Получих писмо от едно десетгодишно американско момиче — каза Андропов. — Пита ме защо искаме да завладеем света. Защо се стремим към война? Отговорих му, че не искаме нищо подобно. И смятам да го кажа утре пред целия свят. След като свърша това, влизам в болница.
Зорин бе чул слуховете. Генералният секретар страдал от остра бъбречна недостатъчност, животът му се крепял на хемодиализа. Разбира се, нищо не се споменаваше публично. Самият факт, че Андропов лично го бе признал, бе необичаен.
— Казвам ви го, защото — продължи той — вие четиримата сте подбрани, за да изпълните една специална задача. Това е мисия, замислена лично от мен. Всяка операция си има отделно име. Също избрано от мен. Понятия от шаха, любимата ми игра. Някой от вас играе ли?
И четиримата поклатиха глави.
Андропов ги посочи с пръст един по един и им каза:
— Пат. Задна пешка. Тих ход. Мат в два хода.
Това се бе случило през август 1983 г.; тогава Зорин за пръв път чу тези думи. Отначало не знаеше какво означават, но бързо научи.
Пат. Царят е притиснат и не може да мърда, за да не изпадне в шах.
Задна пешка. Една пешка, застанала в полето зад друга от същия цвят, така че да не може да се придвижи напред без помощта на трета пешка.
Тих ход. Преместване на фигура, с което не се взема или застрашава фигура на противника.
Мат в два хода. Най-краткото възможно развитие на играта. Две премествания на фигури и край.
— Изпълнението на всяка от тези операции е пряко свързано с изпълнението на всички останали — каза Андропов. — В своята съвкупност те ще променят света.
— Но те са самостоятелни и независими една от друга, нали? — попита един от четиримата.
— Именно. Четири отделни, напълно самостоятелни операции, като само аз ще знам резултатите от тях. Няма да контактувате помежду си освен по моя изрична заповед. Ясно ли е?
Четиримата закимаха; те знаеха, че с Андропов не се спори. Той беше човекът, убедил Хрушчов да смаже Унгарското въстание. Като ръководител на КГБ бе всявал страх и ужас в името на запазване на накърнения авторитет на Партията. Напомняше повече на Сталин, отколкото на така наречените реформатори, нароили се в последните години. Заповедта му да не контактуват помежду си не беше нещо необичайно. Зорин знаеше как разни слабаци се подмазват на по-силните, донасяйки за свои колеги. Съпрузи се шпионираха помежду си, деца шпионираха родителите си, съседи донасяха за съседи. Далеч по-добре беше да не задаваш въпроси и да се правиш на разсеян. Всяка казана дума, всяко извършено действие се подбираха най-внимателно. Затова най-добре беше, както Андропов току-що им бе наредил, да не казват нищо.
— Под чиниите си ще намерите по един плик — продължи той. — Вътре има подробни указания за конкретната операция. Също и за начина на докладване за постигнатия успех. Не се отклонявайте по никакъв начин от тях.
На Зорин му направи впечатление, че Андропов изобщо не спомена за провал. Такава възможност не се предвиждаше. Един от офицерите посегна към чинията си, но Андропов го спря.
— Не сега. Ще счупите печата едва когато си тръгнете от тук. Така няма да се изкушите да се съветвате помежду си. Искам да знаете, другари, че това ще удари Америка право в сърцето. Аз съм открил две слабости и когато дойде подходящият момент, ще им дадем урок. С минимум усилия — максимум ефект. Това е, което искаме, и това е, което ще постигнем. Това ще бъде най-важната операция, която някога сме предприемали. И така, другари, трябва да бъдем готови, когато часът настъпи.