Случилото се през този дълъг ден бе изцедило силите й докрай.
Котън в беда. Разговорът й с Касиопея. Руснаци. Съветски шпиони. Личфилд. Уволнението й. Хедлънд прострелян. Аня Петрова мъртва.
Единственият светъл лъч дойде от Едуин Дейвис, когато тя позвъни в Белия дом и Едуин й каза, че Котън и Касиопея са на път за Канада по следите на Александър Зорин. Слава богу, поне Котън беше жив и здрав. Тя винаги можеше да разчита на него да бъде наблизо, когато й потрябваше. Също и на Касиопея, която явно се бе вживяла в отредената й роля. Едуин й предаде всичко, което Малоун му бе докладвал. Картината започваше да се оформя.
Тя чу познатото потропване на ботуши по плочките и вдигна глава, за да види Люк, който се приближаваше по коридора. Той също изглеждаше изцеден.
— Съжалявам — каза Люк и се спря при нея.
Бяха сами в чакалнята.
— Местните се престараха. Но пък се сдобих с това.
Люк извади от джоба си мобилен телефон.
— Прилича ми на апарат с предплатена СИМ карта. Беше изключен.
Стефани му разказа всичко, което знаеше за Котън и Зорин и за ядрените бомби.
— Струва ми се, че всички участници се събират около нас — каза той. — Как е Хедлънд?
Стефани му обясни, че единият куршум бе пронизал гръдния му кош, докато другият само леко бе засегнал рамото. Бе извадил късмет, раната в гърдите можеше да бъде и фатална. Откаран бе право в операционната, а съпругата му се появи преди два часа. Сега беше с него в стаята, където го бяха оставили да се възстановява.
— Истинско чудо е, че не е мъртъв — отвърна Люк. — Но човекът е лъжец.
Това привлече вниманието й.
Люк извади от джоба си още един телефон.
— Този е на Хедлънд. Взех го, преди да влезе при вас в библиотеката. От него се е обаждал, докато беше горе.
— И на кого е звънял?
— Проверих номера в паметта на телефона. Кодът за набиране е 703.
Вирджиния. Близо до Вашингтон.
— В списъка на контактите му се води на Лари Бегин.
— Допускам, че си проверил кой е?
— Лорънс Пол Бегин е сегашният президент на братството.
— Питам се какво ли крият… — промърмори тя сякаш на себе си.
— Във всеки случай е достатъчно важно, за да накара бившия агент на ФБР Хедлънд да грабне пистолета. Вече знаем, че няма нищо скрито в къщата на Хедлънд. Но очевидно има нещо, може би този дневник на Талмидж. Петрова знаеше точно какво иска.
— Време е да докараме тежката артилерия.
Стефани видя, че Люк разбира точно какво има предвид.
— Предполагам, че чичо Дани е в течение на всичко досега?
Тя кимна.
— От тук се връщаме право във Вашингтон, но след като свършим едно последно нещо.
Той очевидно се досещаше и какво е то.
— Води. Нямам търпение да чуя какво ще каже.
Откриха Питър Хедлънд буден, подпрян с възглавници в леглото; до него беше съпругата му, която се представи като Леа.
— Давате ли си сметка — обърна се Стефани към него — каква глупост извършихте?
— Бил съм и в по-трудни ситуации.
— С мен по средата?
— Вие знаете как да се пазите.
Тя му върна мобилния телефон.
— А сега ми кажете какво знае Лари Бегин. Но нямам време да слушам лъжи.
В очите му се изписа разбиране; Хедлънд бе готов да съдейства.
— Това не може ли да почака? — обади се съпругата му. — Той е ранен.
— Бих изчакала, но няма как. Ако съпругът ви беше откровен с нас от самото начало, сега нямаше да сме тук. Но пък в края на краищата той е пазителят на тайните. — Тя не беше в настроение да си губи времето и се обърна към него. — Жената, която ви простреля, е мъртва. Но тя знаеше за дневника на Талмидж. Трябва да ни кажете какво представлява той.
— Как е умряла?
— Държеше се като идиот — отвърна Люк.
Хедлънд разбра намека и вдигна помирително ръка.
— Е, добре. Убедихте ме. Ще ви кажа.
Зорин събра двата парашута и свали гащеризона. Отдолу беше с дебело черно палто, панталон и поло. Трябваше да скрие някъде навитите парашути, за да не бъдат намерени лесно, и реши, че е най-добре да ги хвърли в гората. При тях останаха шлемът и очилата за нощно виждане, които нямаше да му трябват повече. Всичко, което му бе нужно, се намираше в джобовете му и в малката раница. Ако потрябваше още нещо, щеше да си го набави по пътя. За момента приоритетна задача му бе осигуряването на превоз. Докато скачаше с парашута, той бе забелязал някакви хижи недалече от тук; бяха тъмни, което означаваше, че може би са и празни. Но реши да ги огледа отблизо и тръгна към тях.