Придвижването през нощта си има своите особености. Той беше обучен да опипва земята с върховете на обувките си, преди да сложи цялото си стъпало, за да не настъпи нещо, което не трябва. Крачките трябваше да бъдат къси, стъпалата извити леко навън, едната ръка протегната напред, за да открива препятствия в тъмното. Не държеше пистолета насочен, но при нужда щеше да го извади и носи притиснат до гърдите си, с пръст на спусъка. Важното беше да е нащрек.
Откри пътя, който минаваше успоредно на брега, и измина по него няколко километра, докато наближи дървените хижи на една поляна между дърветата. Остра миризма на сол достигна до ноздрите му. Най-много се боеше да не попадне на кучета, които да събудят всичко живо наоколо, но нощната тишина се нарушаваше единствено от грохота на вълните, които се разбиваха в невидимия плаж някъде в далечината. Макар и студена, нощта се усещаше като пролет по сибирските стандарти.
Преброи осем хижи, всичките квадратни и до една тъмни. Пред три от тях имаше паркирани коли, като една привлече вниманието му: стар пикап. Зорин вече двайсет и пет години живееше откъснат от света. Сигурно много неща се бяха изменили от времето, когато можеше просто да даде на късо кабелите и да запали който и да било двигател за по-малко от минута. Електронни стартери, борд компютри, транспондери — нищо от това не бе съществувало по негово време. Този стар пикап можеше да се окаже точно нещото, което му трябваше.
Той пристъпи до него и видя, че шофьорската врата е отключена. Внимателно я отвори и бръкна с ръка под кормилната колона, напипвайки патронника на ключа. В тъмното не виждаше нищо, но не беше и нужно. Пипнешком намери обичайните три чифта кабели. Издърпа ги от клемите, като внимаваше да не ги допира един до друг. Всеки чифт представляваше различно положение на ключа. Едно само за светлините, второ за радиото и трето за запалване на двигателя. Но кое кое беше? За да разбере, трябваше да пробва. Той извади джобно ножче и заголи краищата и на трите чифта.
Първите два кабела, които допря, включиха за миг фаровете, но той бързо ги угаси, като прекъсна връзката. При допирането на втория чифт прескочи искра и се задейства стартерът, след което двигателят изкиха и запали. Той знаеше, че ако държи жиците допрени, може да предизвика късо съединение в електрическата система, затова внимателно ги раздели и разпери колкото можеше по-далече една от друга. Нямаше време да ги изолира. Просто трябваше да бъде внимателен.
Дотук добре.
Зорин се качи в пикапа и потегли. Бърз поглед към часовника го ориентира за времето.
Оставаха 38 часа.
39
Американската революция официално свършила през 1783 г., но войните с Англия продължили под една или друга форма десетилетия след това. Британците тайно подпомагали индианците в агресивните им нападения по границите на младата държава, като се надявали с това да възпрат експанзията й на запад. Забранили износа на някои видове стоки за колониите си в Западните Индии. Когато избухнала войната между Англия и Франция, Съединените щати обявили неутралитет, макар Франция да заемала особено място в сърцата на американците заради подкрепата й за тяхната революция. Но когато британците блокирали френските пристанища, Законът за ембаргото от 1807 г. наложил преустановяване на всякаква търговия с Англия. В отговор Кралският военноморски флот започнал да прехваща американски кораби в открито море и принуждавал насила моряците им да минават на британска служба.
И тогава Канада отново станала важна територия.
По време на Революцията Континенталната армия нахлула в Канада, за да привлече френскоговорещите канадци във войната срещу британците. Но американците претърпели унизително поражение в битката за Квебек през 1775 г. На мирните преговори в Париж през 1783 г. преговарящите напразно се опитвали да предадат цялата провинция Квебек като военна плячка, но усилията им останали напразни. Желанието на американците да притежават Канада било толкова силно, че в Конституцията, приета през 1781 г., се съдържала клауза, според която Британска Канада можела да се присъедини автоматично към Съюза, без това да се подлага на гласуване от другите щати.