— Интересува ни планът за завладяване на Канада от четирийсетте години на миналия век — каза Люк.
— Този план също е изготвен от нас. Рузвелт е знаел за братството. Някои от най-близките му сътрудници са били наши членове. Също като Мадисън той е държал да бъде готов, като същевременно не е искал Министерството на войната да е в течение на плановете ни за нахлуване в държава съюзник. Затова се е обърнал към нас и ние сме му изработили реалистична стратегия, далече от общественото внимание.
— А какво ще кажете за дневника на Талмидж? — попита Стефани.
Хедлънд се размърда в леглото си. Съпругата му беше заела позиция от другата страна и ги поглеждаше загрижено. Стефани се запита колко ли от това вече знаеше, понеже Хедлънд не я бе помолил да излезе от стаята.
— Талмидж е ръководил екипа за съставяне на плана от хиляда осемстотин и дванайсета — каза Хедлънд. — Водел е дневник за напредъка в изпълнение на задачата. Това е един от малкото деликатни документи, собственост на братството; предава се от поколение на поколение чрез пазителя на тайните. В него няма нищо зловещо всъщност. Просто преценихме, че не е желателно да попада в общественото полезрение.
И тя разбираше защо.
— Благопристойният ви образ на светско дружество на запасни офицери е щял да пострада, ако се разчуе, че подготвяте планове за военни кампании.
— Именно. Затова всички навремето са решили, че е най-добре да запазим тази информация за себе си.
— Един ден от това ще излезе страхотен сюжет за Историческия канал — обади се Люк. — Но преди да започнете да се правите на Батман, казахте по телефона на Бегин: „Отново се започва“. Какво имахте предвид?
— Имахме проблем с Брад Чарън — каза Хедлънд. — Брад беше готин мъж. Много ми беше симпатичен, но имаше склонност да приказва повече, отколкото бе нужно.
— Което не е добре за един пазител на тайните — отбеляза Стефани.
— Естествено. Преди трийсетина години имахме инцидент. Разбрахме, че Брад е разкрил тайния ни архив пред външен човек. Повярвайте ми, не знам подробности. Знам само, че се е случило, и Брад бе отстранен от поста си. Но имахме и друг опит за проникване.
— А Бегин? — попита Люк.
— Той знае всичко. Питайте го как нашите бащи основатели са искали да се казва Канада след Революцията. Кодовото название в нашия план за инвазия. Името, което Рузвелт бе дал на своя план за завладяване през Втората световна война. И в трите случая то е едно и също. Четиринайсетата колония.
40
Остров Принц Едуард
Зорин напредваше успешно към целта.
Спря в един мотел на морския бряг и поиска карта на острова, по която да намери пътя за Шарлъттаун. Не че не разбираше от смартфони и джипиес карти, но предпочиташе старите методи. По шосетата беше тъмно като в рог, почти не се виждаха коли; пътуването на югоизток му отне по-малко от час. Караше внимателно, спазваше ограничението на скоростта и всички пътни знаци. Последното нещо, което искаше в този момент, бе някой съвестен полицай да го спре.
Знаеше адреса на Джейми Кели и откри улицата на картата. Слава богу, Зорин познаваше острова. Източната му част беше най-гъсто населена, с множество ферми, а по бреговата ивица се редуваха рибарски пристанища. Западната половина беше по-дива, гориста и безлюдна.
Бе работил три години в Отава, която по онова време се казваше Квебек Сити, като един от тринайсетте офицери, зачислени към Дружеството за канадско-съветска дружба, създадено уж за да насърчава културния обмен, но всъщност замаскирана централа на КГБ. За Съветския съюз кражбата на националните тайни на Канада не беше приоритет. Но и да беше, Съветите едва ли биха се натъкнали на особени трудности предвид некадърността на Канадската разузнавателна служба. По негово време тази агенция нямаше и десет години — бебе в шпионския бизнес, безсилно срещу далеч по-опитното КГБ. Освен това бе лесно да се експлоатират чувствата на безбройните канадски националисти, ненавиждащи Съединените щати. Зорин бе направил няколко успешни удара, научавайки за дейността на американците в Северния ледовит океан и съвместните американско-канадски мерки за засичане на съветски подводници клас „Тайфун“, като наред с другото се бе сдобил и с подробни карти на океанското дъно, безценни за руския подводен флот.