— Допускам — каза тя, — че няма да седим тук цяла нощ.
— Нетърпелива както винаги.
— Може ли да се понатискаме?
— Това е идея. Но колкото и да е примамлива, имаме работа.
Котън се пресегна към задната седалка и взе пътната чанта, която ги очакваше там още с качването им в колата.
— Не знаех как точно ще се развият нещата, но си казах, че е редно да бъда готов.
Той дръпна ципа, порови вътре и извади малко електронно устройство с кабел.
— Трябва да прикрепим микрофона към един от прозорците. Така можем да ги подслушваме. Не е върхът на високите технологии, но върши работа.
— Предполагам, че един от нас ще трябва да се заеме с прикрепването.
— Това е задача, създадена специално за теб.
— А ти?
— Ще те съзерцавам отзад.
— Не се и съмнявам.
41
Люк и Стефани излизаха с форда от Анаполис; той шофираше. Питър Хедлънд щеше да остане още няколко дни в болница.
— Сигурен съм, че смъртта на Аня ще бъде запазена в тайна — каза й той. — Щатската полиция на Мериленд благоволи да съдейства едва след като се намесиха Тайните служби и засекретиха всичко.
Люк виждаше, че бившата му шефка е уморена, и й съчувстваше. Наближаваше полунощ, а и двамата бяха имали дълъг ден.
— Обещах на Фриц Стробъл да му върна колата цяла и невредима — каза тя. — Ще се радвам, ако не съсипеш и нея.
— Предполагам, че ще се срещнем с Лари Бегин? — попита той.
— Още утре сутринта. Междувременно трябва да поспим. Котън следи Зорин, а тук нещата са наникъде. Обадих се на Едуин и му казах, че ни се полага почивка.
Телефонът на Стефани извибрира. Тя погледна дисплея и Люк я чу да казва:
— Това не е на добро.
— Игнорираш ме — прозвуча гласът на Дани Даниълс по високоговорителя.
— Началникът на канцеларията ти знае всичко — отвърна Стефани.
— Искам да го чуя от теб.
— Няма да ти хареса.
— Представа си нямаш колко много неща не ми харесват в момента.
Люк изслуша сбития й разказ за събитията от последните часове, до смъртта на Петрова и разкритията на Хедлънд. После чичо му им даде подробности за Малоун, който в момента бил в Канада със Зорин.
— Само че възникна нов проблем — каза президентът. — В Москва са бесни.
Малоун крачеше напред, а Касиопея го следваше по тъмната улица към къщата на Кели. Едуин Дейвис бе открил адреса и им бе дал информация за мъжа.
Шейсет и четири годишният Кели бе работил навремето в Джорджтаунския университет. След дванайсет години безупречна служба през 2005 г. той бе напуснал и се бе преселил на остров Принц Едуард, където бе постъпил в местния колеж. Ако Кели действително беше съветска къртица, то очевидно бе невероятен професионалист, понеже никога не бе предизвиквал и намек за подозрение. След приключването на Студената война постепенно историци бяха установили, че КГБ бе успяло да инфилтрира почти всяко западно общество. Съединените щати бяха техен основен приоритет, така че там без съмнение още имаше техни хора. Понякога се споменаваше по някое име, разкриваше се нечия самоличност, но като цяло тази агентура си живееше необезпокоявана. Но това нямаше кой знае какво значение, понеже, поне на теория, Русия и САЩ вече не бяха врагове.
Нощният мраз щипеше ноздрите и изсушаваше гърлото. Двамата с Касиопея бяха облечени в термоизолиращи дрехи, предоставени им от французите. Мракът им служеше за прикритие; тихият провинциален квартал спеше дълбок сън.
Стигнаха до ъгъла на плътния жив плет, обикалящ къщата, и внимателно свиха в тясната странична алея, която минаваше между някакви храсти и стената на съседите, осветена от един прозорец на приземния етаж на Кели. От там се чуваха приглушени мъжки гласове. Малоун рискува да надникне в стаята и видя Зорин и другия мъж, седнали един срещу друг в малък салон. Той кимна на Касиопея, която извади подслушвателното устройство и полека го закрепи в долния десен ъгъл на прозореца.
Свърза кабела, после пъхна миниатюрната слушалчица в ухото си и му даде знак, че всичко е наред.
Котън се отдалечи към колата.