Чифт фарове осветиха за миг уличното платно, после колата зави и се отдалечи с голяма скорост. Мъжката фигура с пушката се извъртя и изпрати един откос след нея.
Касиопея се прицели и с един куршум повали стрелеца.
Настана тишина.
— Надявах се да си още жива — каза Котън.
— Аз пък се надявах ти да пазиш мен.
Той се затича към паркирания им автомобил.
— И това ще стане. Но първо трябва да догоним тази кола. Допускам, че Зорин и Кели са в нея.
44
Стефани и Дани Даниълс седяха сами в Овалния кабинет. Осин си бе тръгнал с уговорката, че разговорът им никога не се е провеждал. Дейвис се беше оттеглил в кабинета си, а Люк си бе отишъл у дома, за да поспи. Минаваше полунощ; току-що бе започнал последният пълен ден на Дани като президент.
— Краят му се вижда — заговори първа тя.
Той се полюляваше мълчаливо на стола си, беше странно мрачен.
— Не искам да си тръгвам от тук.
— Че кой би искал?
— Много хора са стигали до този момент, без да знаят какво вършат. И накрая са чакали с нетърпение всичко да свърши. Докато аз си обичам работата.
— Беше добър президент. Историята ще бъде благосклонна към теб.
— Какво е да си безработен? Скоро и аз ще разбера.
— Не съм си представяла излизането в пенсия така.
— Аз също, но знаеш, че нямаше как да се намеся. Освен това какво щеше да ти помогне това? „Магелан“ го няма. Тия глупаци си въобразяват, че са по-умни от теб и мен, и от всички останали. Не забравяй, че Фокс беше губернатор.
Тя усети сарказма. Новоизбраният президент идваше право от губернаторската резиденция, имаше известен административен опит, но никакви умения и контакти в международен план. Изборната му кампания се основаваше на полуизолационизъм и на внушението, че страната му не желае повече да бъде световен полицай. Да си мислиш, че Америка може да съществува независимо от ставащото по света, колкото и далечни и несвързани с нея да изглеждаха световните дела, граничеше с идиотизъм.
— Отместиш си погледа за миг от някого — каза й Дани, — и той вземе, че ти забие нож в гърба. Близкият изток, Азия, Китай… сега и Русия. Всички надигат глави. А съюзниците ни? По дяволите, те понякога са по-лоши от врагове! Давай, плащай, купи ми, донеси ми.
— Къде е Полин? — попита Стефани.
— Отиде си. Но ще се върне в понеделник за полагането на клетвата. Последното ни появяване пред публика заедно като мъж и жена. Всичко от горния етаж е опаковано и изпратено в Тенеси. Тя замина преди няколко дни, уж за да надзирава преместването. Няма търпение да започне нов живот и, честно казано, аз също нямах търпение да й видя гърба. Време е да гледаме напред.
— Кога се развеждате?
— След няколко месеца. Когато хората престанат да се сещат за мен или за нея. Тихо и кротко. Както Ал Гор навремето. Случват се такива работи, хората ще разберат. Пък и на кого ли му пука за един бивш президент?
Стефани разбираше разочарованието му. Преди десетилетия собственият й брак беше до такава степен провален, че двамата с Ларс не се виждаха с години. И сигурно още щяха да живеят така, ако не се бе обесил под онзи мост във Франция. В крайна сметка с помощта на Котън и Касиопея тя бе разбрала как нещата бяха стигнали дотам, но безвъзвратността на случилото се все още я натъжаваше.
— Не трябва ли да поспиш? — попита го тя.
— Аз съм нощна птица. И ти го знаеш. Последния един месец все не можех да заспя. Не ми харесва накъде е тръгнала тази страна. Ужасно е. И се питам дали вината не е моя.
— Защото си свърши добре работата да пазиш всички ни?
— И на хората отстрани им се стори лесно.
Каквото тя знаеше, че не е. А новият президент нямаше нищо общо с Дани. Но това й беше хубавото на американската политика. Махалото се движеше с предвидима регулярност и нищо не траеше вечно. През цялото време страната сякаш опитваше нещо ново, като в същото време се оплакваше, че всичко си е постарому. Никой не можеше да направи хората щастливи; тя се питаше защо все още се намира кой да се пробва.
— Ти си свърши работата — каза тя. — Опази страната от опасности, без да нарушаваш правата на гражданите.
— Имаше и трудни моменти, нали?
— Знаеш ли, все още можеш да бъдеш полезен. Животът ти не свършва с президентството.
— Приемникът ми е новак.
— След трийсет и шест часа той ще бъде президент.