— Никога преди не се изправял пред нещо такова. А и хората, които е наел, не са от най-кадърните. Това също ме плаши.
— Не е наш проблем.
— Съжалявам за случилото се с теб — каза й той. — Никога не бих те намесил, ако знаех, че ще те уволнят.
— Беше честен с мен още от първия ден, в който се запознахме — каза Стефани. — И трябва да си наясно: върша само онова, което искам, и ти го знаеш. Реших да направя онова, което направих, и сега си плащам.
— Мустангът на Люк за нищо ли не става? — попита Дани.
— Може би за резервни части. — Стефани замълча за момент. — Уморен си.
— Не. Обезпокоен съм. Нещо се случва. И не е на добре. Не всеки ден резиденти на СВР влизат с бодра стъпка в Белия дом, за да разкриват държавни тайни. Пет бомби са скрити някъде наоколо.
— Това не става като по филмите. Тези неща изискват грижи, а оттогава е минало много време.
— Но Зорин не мирясва. Това ме безпокои.
Стефани помълча малко, преди да наруши протокола и да попита:
— А ние?
— Има ли такова нещо като ние?
— Стига ти да го искаш.
— Искам го. След клетвата заминавам за Тенеси — каза той. — За моята скромна къща в гората. Ще се радвам да дойдеш с мен.
— А разводът?
— Знаех си, че ще го кажеш. Но можеш да ми дойдеш на гости, нали?
— И да осъмна на първа страница на таблоидите? Не, благодаря. Ще изчакам, докато си свободен мъж.
— А какво ще правиш на първо време?
— Дължат ми пенсия, която мисля да си получавам. След това ще се огледам за някой, който да се нуждае от услугите на бивша служителка от разузнаването с опит.
— Предполагам, че ще има доста желаещи. Но чуй какво ще ти кажа. Не вземай решение, преди да се посъветваш с мен.
Тя усещаше, че си е наумил нещо. Но какво друго можеше да се очаква от него?
— Не смея да попитам, нали така?
— Не смей. Поне засега.
Научил бе нещо, което тя не знаеше. Нещо важно.
45
Зорин пътуваше на седалката до шофьора. Колата на Кели беше малка, с две врати. Бяха излезли незабелязано през кухненския вход и бяха взели колата от гаража без инциденти. Той беше все още озадачен от престрелката около къщата. На моста над реката се разминаха с две патрулни коли. Но зад тях не се виждаше никой, докато пресичаха Шарлъттаун. Излязоха на главното шосе.
— Накъде пътуваме?
— Към главния противник.
Америка.
— Скрил си бомбите на сигурно място, нали?
— Инструкциите ми бяха да намеря скривалище, където да останат дълго време незабелязани, но годни за ползване.
— Какво се случи с теб? — попита Зорин. — След като се разделихме с Андропов онази вечер.
— Върнах се към предишния си живот. За разлика от теб, Александър, аз не съм роден в Русия. Родителите ми бяха инфилтрирани агенти в Щатите. Аз съм американски гражданин с американски паспорт. Онази вечер бях дошъл в Москва с организирана екскурзия. Смея да кажа, че през осемдесетте Русия не беше популярна дестинация, но все пак там ходеха и американци. Получил бях заповед да се явя за лична среща, затова се записах. Въпросната вечер се измъкнах от хотела и дойдох до тайната квартира.
Зорин знаеше за „Интурист“ — държавната туристическа агенция, единствената, на която бе разрешено да функционира в СССР, основана лично от Сталин. Всичките й служители бяха агенти на КГБ и наблюдаваха достъпа на чужденци до Съветския съюз. Официално той бе работил в различни бюра на „Интурист“ зад граница и сега разбираше как Кели бе успял толкова бързо да се озове в Москва за срещата.
— След онази вечер се присъединих обратно към групата туристи и се върнах с тях във Вашингтон. Работех по професията си, същевременно изпълнявах заповедите по „Мат в два хода“ и непрекъснато се ослушвах.
Доказано най-добрият начин за събиране на разузнавателна информация. Той бе вършил същото по време на няколкото си задгранични мандата, но не социалните контакти бяха силната му страна. Зорин беше изпълнител на оперативни задачи.
— След декември деветдесет и първа нищо вече нямаше значение — продължи Кели. — Всичко приключи. КГБ или СВР не направиха опит да се свържат с мен. А как бяха нещата при теб?
— На мен бързо ми писна от новата Русия. Твърде мафиотска е за моя вкус. Жена ми и синът ми починаха, живеех сам и чаках удобен случай.