— Винаги ни е вървяло да имаме подходящия човек в подходящия момент. В началото това е бил Джордж Вашингтон. После Уилсън и Рузвелт при зараждащата се депресия и надвисналата заплаха от световна война. След това, в разгара на Студената война, Рейгън. Дали не го е дразнело това, че конфронтацията с Изтока приключи след мандата му, при президентството на Буш?
— Ни най-малко. За него бе важен резултатът. Държеше да остави след себе си един по-безопасен свят от този, който бе заварил. За последен път се видяхме през деветдесет и втора, в президентската библиотека. Срещата ни бе насаме и той отново ми благодари за всичко, което бях направила.
— Добре си се справила — каза Дани. — Много добре. Трябва да си адски горда с постигнатото.
Стефани наистина беше горда. Повече, отколкото можеше да се опише с думи. Оттогава още много неща се бяха случили, но нищо от подобен мащаб.
— Бяха паметни времена — каза тя. — Но както и сега, встъпващата в длъжност администрация реши, че повече няма нужда от мен. Затова отидох в министерството.
— „От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера…“
Тя го изгледа впечатлена.
— Чърчил. Речта му във Фултън след провала на кандидатурата му за нов мандат като министър-председател. Никога не съм знаела, че изучаваш историята на Студената война.
— Искаш да кажеш, че никога не си знаела, че мога да запомня нещо. Тепърва ще откриваш за мен неща, които не знаеш.
Това поне бе сигурно.
— Ти как разбра? — попита Стефани. — Само шепа хора знаехме за „Пас напред“.
— Осин ми каза вчера. Също като теб, и Зорин е боец от Студената война — обясни Дани. — Но той още воюва. Затова е и един от проблемите ни, но разцеплението вътре в Кремъл е друга история. Осин се опитва да постъпи достойно. Но в днешното руско правителство има повече откачалки, отколкото такива като Осин. И то откачалки не в смисъла на фанатици като Ленин или Карл Маркс. Хубавото е, че не са от вида, който се стреми към световно господство. Но… пет ядрени устройства, скрити някъде наоколо? Това е нещо, което може да им дойде като манна небесна.
Той посочи с пръст другата папка върху бюрото.
— Тази помолих Едуин да прочете.
Стефани посегна към папката, но Дани улови ръката й. Тя усети как я побиха тръпки.
Телефонът на бюрото звънна, прекъсвайки напрегнатия момент.
Дани натисна светещия бутон и задейства високоговорителя.
— Имаме проблем в Канада — чу се гласът на Едуин. — Четири трупа в жилището на Джейми Кели в покрайнините на Шарлъттаун. И четиримата без документи за самоличност.
— А има ли новини от Котън? — попита Стефани.
— Не. Но поне знаем, че не си губи времето.
— Той ще се свърже с нас, когато сметне за нужно — каза тя на Едуин. — Би ли казал на канадците да не му се пречкат?
— Вече е направено.
— Дръж ме в течение — каза Дани и затвори.
Стефани видя безпокойството в погледа му.
— Какво щеше да ми покажеш? — попита тя.
— Котън е докладвал, че Белченко му споменал две неща, преди да умре. „Мат в два хода“ и Нулевата поправка. Осин обеща да изясни първия термин. С втория обаче можем да се заемем и ние. — Той посочи с пръст втората папка. — Всичко е тук. Вътре са документи, които Едуин е открил в една стар засекретен доклад на ЦРУ. До нея ни отведоха думите „Нулева поправка“. Хората там казват, че не са чували тези две думи да се ползват заедно в контекста на Съветския съюз от осемдесетте години насам. Вземи папката горе и чети. После иди да се наспиш. Избери си която спалня искаш.
— Може ли твоята?
— Ти сама го каза: когато съм вече свободен мъж.