Законът от 1947 г. за предаване на президентските правомощия задава линията на приемственост в случаите, когато преди или след полагането на клетва президентът или вицепрезидентът не са налице. Пръв по тази линия се пада председателят на Камарата на представителите, следван от председателя на Сената, след който се нареждат различни държавни служители, членове на кабинета, по установен ред, започващ с държавния секретар, министъра на финансите, на отбраната, на правосъдието и така нататък до министъра по въпросите на ветераните, който е 16-и по линията на приемственост.
За да поеме поста, съответният държавен служител трябва да отговаря на конституционните изисквания за заемане на длъжността президент и трябва да е назначен по предложение и с одобрението на Сената. След полагането на клетва по закон въпросният служител незабавно бива отстранен от заемания досега пост в кабинета и става президент за остатъка от мандата или до намиране на друг, висшестоящ по линията на приемственост кандидат. Този закон никога досега не е бил задействан, но се повдигат правни въпроси по неговата конституционосъобразност, на които досега не е намерен отговор.
Първо, да вземем точния текст на закона. Подалинея (а)(1) гласи:
Ако по причина на смърт, оставка, отстраняване от длъжност, неспособност или липса на мнозинство за заемане на поста не е налице нито президент, нито вицепрезидент, то председателят на Камарата на представителите след подаване на оставката си като такъв изпълнява длъжността президент.
Веднага възниква въпросът: може ли член на Конгреса изобщо да фигурира по линията на приемственост? Член II, алинея 1, точка 6 от Конституцията гласи, че само „длъжностно лице“ от правителството на Съединените щати може да бъде определено за правоприемник на президентския пост. Почти всички изследователи на правото стигат до извода, че тази разпоредба изключва членове на Конгреса. Това се потвърждава от член I, алинея 6, точка 2 (т.нар. Клауза за несъвместимост), която гласи:
Никой сенатор или представител не може по време на мандата си да бъде назначен на каквато и да било друга гражданска длъжност на държавна служба на Съединените щати, ако тази длъжност е била създадена или възнаграждението, получавано за нея, е било увеличено през посочения период; нито едно лице на държавна служба на Съединените щати не може да бъде член на която и да било от камарите, докато заема тази длъжност.
Според американската конституционна система тези две власти — законодателната и изпълнителната — трябва да бъдат напълно разделени. Законът от 1947 г. за предаване на президентските правомощия ясно формулира тази забрана, изисквайки от председателя на Камарата на представителите да подаде оставка от поста си, преди да положи клетва като президент. Но тогава как би могъл който и да било от тях да бъде президент, след като с подаването на оставката си той вече не е председател на Камарата на представителите или на Сената, т.е. няма право да поеме президентския пост по същия този закон?
При поемането на поста от член на кабинета един текст в подалинея (d)(3) изрично повелява:
С полагането на клетва от (член на кабинета) се смята, че той подава и оставката си от заемания пост в кабинета, по силата на който е притежавал необходимото квалифицирано мнозинство да изпълнява длъжността президент.
Никаква подобна уговорка не фигурира в текста от закона, уреждащ поемането на поста от председателя на Камарата на представителите или от председателя на Сената.
Допълнителни правни въпроси повдига и включването на член на кабинета в линията на приемственост. Законът от 1947 г. изрично гласи, че член на кабинета, поел президентския пост, ще се смята за „изпълняващ длъжността президент“ до избирането на нов председател на Камарата на представителите или на нов председател на Сената, който да замени въпросния член на кабинета като изпълняващ длъжността президент. Юристите наричат това „избутване“, но тези текстове от закона влизат в противоречие с член II, алинея 1, точка 6 от Конституцията, която гласи, че когато държавен служител на Съединените щати поеме президентския пост, „същото лице изпълнява тази длъжност съответно до отстраняването на причините или до избирането на нов президент“. Експертите са единодушни, че не е налице конституционна санкция за „избутване“ на един или друг служител, което има смисъл, доколкото такава забрана предотвратява объркване, каквото би настъпило, ако постът президент на Съединените щати бъде предаден в ръцете на няколко души за кратък период от време. Освен това тя не дава възможност на Конгреса да влияе на изпълнителната власт (което би било в нарушение на разделението на властите).