— Тежко̀ ми, ако не бих могла да надхитря онзи, когото стоката води.
И тя отворила широко вратата на кошарата, застанала в края и взела да мами:
— На̀, мила, на̀!
Тозчас се завъртял умът на кравичката и козичката. Как може стоката да се опъне на своята отворена врата? Вдигнали глави — загледали се във вратната и в отворената врата на кошарата, забравили всичко и тръгнали към нея, а Ягор радостен пред тях.
Всичко замлъкнало, притаила се Полудница в рова, мащехата стиснала ръце, колибата утихнала, полето и градинката — навсякъде настанала тишина, а детето наближавало все повече към вратцата.
И когато било най-тихо, ненадейно над кошарата се вдигнал цвъртеж — лястовиците се пръснали от гнездото, и малките, и старите. Църкат, пърпорят под стряхата, кръстосват и се хвърлят пред кошарата и все цвъртят, цвъртят.
Вдигнало детето очи, спрели се изненадани и кравичката, и козичката, огледала се и мащехата за какво е това цвърчене.
Но от лястовичето гнездо взело да се спуска повясмо през вратите на кошарата. Закрило вратите, па се залюляло и се разделило, а сред вратата се показал един старец. Брадата му била бяла и дълга, ризата му бяла и препасана, а в пазвата му имало сноп пшеница. Старецът стоял, не се помръдвал, само се усмихвал и вдигал длан към детето да го спре да не върви. А повясмото тихо се провирало през вратника.
Мащехата побеляла от страх — нито била чувала някога в къщи за такъв старец, нито знаела, алчната пришълка, какво са оплели старите в този плет. Но Ягор се загледал от полянката в стареца и като съгледал снопа пшеница в пазвата му, детето веднага се засмяло, паднало на колене, старецът от вратата на кошарата благословил внучето и през главата на мащехата, и през рова за пропадане. А Ягор останал клекнал на тревата и не отишъл нататък.
Мащехата стояла вкаменена от почуда, но когато старецът изчезнал, я обхванали ярост и бяс.
— Тук, в къщата детето е по-силно от мене. Под стряхата има магии, които го подкрепят. Да не ми влиза в къщата.
Изнесла онова парченце хляб, хвърлила го през отворената вратца на тревата пред Ягор и нахокала сирачето:
— Ето, това ти остави баща ти. Вземи го и върви да те не гледат очите ми.
Ягор вдигнал хляба и запитал:
— Има ли още нещо мое да ми го дадеш?
— Има — отново се присмяла тя, — едно зърно, една сламка и едно влакънце. Ти си силен, те са силни, съберете се, ако можете.
Зле се присмяла, но в лош за себе си час, защото прехвърлила мярката.
Едва изрекла тя това, когато през тревата се проснала дълга гъжва. Краищата й се завързали тозчас за стълбовете от двете страни на вратцата, па нещо се впрегнало под гъжвата и опънало. Опънало силно, още по-здраво опънало. Вратцата взела да се движи, задвижил се целият плет и всичко, което било оградено с плета, навървила се и колибата, и кошарата, и нивата, и полето по хълма. Като се навървил имотът, ровът пред вратцата се пробил, мащехата паднала от вратцата в рова и къщата минала през рова, затрупала мащехата, отсякла главата на баба Полудница, а имотът на детето слязъл по живо, по здраво от хълма право при сирачето. А по тревата, когато станало това, едва-едва се виждало нещичко, само по тревата оставали следи от копитца — не били по-големи от миши краченца — там, където Баган влачел имота върху гъжвата по хълма. И имотът застанал пред детето.
Ягор прегърнал с една ръка козичката, с другата кравичката и влязъл с тях в имота си. А когато детето стъпило в колибата, и клинците засветили, и кандилото пламнало, и майчината му хурка се просълзила, а сламчицата, зрънцето и влакънцето дошли, успокоили се и легнали до крака на сирачето в неговия дом.
А Баган? Ето го на плета в неговия сноп пшеница и вече спи. А и какво да прави, като от всичките му работи тази му била най-мила.