Съблече се, вдигна края на покривката и нададе сподавен вик. Погледът му бе привлечен от няколко зелени топчици, поставени на снежнобелия чаршаф. Това бяха бодли, малко по-големи от житно зърно. Откъде бяха дошли в леглото му тези бодливи топчици?
Той взе една и я разгледа: връхчетата й изглеждаха синкави, а обикновено биваха зелени. Бразилецът си спомни, че стрелите на индианците от Мато Гросо са смъртоносни, защото те напояват върховете им с отровно вещество, което ги прави синкави. Дали и тези топчици не бяха намазани със същото?
Като обви ръката си с кърпа, той събра внимателно всичките. Дръпна чаршафите, изтърси ги няколко пъти, за да не остане нито една топчица в гънките, оправи леглото си и легна, сигурен, че по този начин е избягнал вероятната бърза, но мъчителна смърт.
На сутринта първата му грижа бе да потърси Мануел, който се готвеше да обиколи имението си.
— Знаеш ли за какво са идвали моите неприятели? Да сложат в леглото ми ето това! — Бразилецът показа на приятеля си малките зелени топчици. — Внимавай, Мануел! Не ги пипай! Убодеш ли се, веднага ще отидеш на оня свят!
— Възможно ли е?
— Да опитаме! Искаш ли да пожертваш едно от твоите зайчета?
Мануел донесе едно зайче и го подаде на бразилеца, а той с обвита в кърпа ръка натисна бодливите топчици в меката нежна плът на животинчето. Само след няколко минути то започна да трепери, да се тресе цялото, затвори очи и издъхна.
— Ето края, който ми готвеше човекът с прошарената брада! — извика Сантос. — Тези бодлички щяха да се забият в плътта ми, когато легнех върху тях, и тази сутрин напразно щеше да ме чакаш да се събудя. Това обяснява и приспивателното на индианеца. Той е бил приспан именно с подобно нещо, след като е бил привлечен от фалшивата схватка на брега на Бермехо.
Мануел побледня. Дяволската хитрост на неприятеля на Сантос го плашеше.
— Беше ми казал, че човекът с прошарената брада е новият домакин на Кабрильо. Така ли е? — попита Мануел.
— Така ми казаха.
— И че същият човек е предложил на Ледезма упоителното вино?
— Да.
— А защо този вече възрастен човек се опитва да те убие?
— Точно това бих искал да узная и аз. Може би е съучастник на Пабло Мадейра.
— В такъв случай не намираш ли, че трябва да го разобличим пред управителя? Надявам се, че Кабрильо няма да иска да държи на служба подобен тип, при това съучастник на Мадейра.
— Но нали самият Мадейра е негов приятел?
— Вероятно, защото не знае миналото му.
— Какво според теб трябва да направим?
— Кабрильо се показа много добре разположен към нас. Защо да не го уведомим за случилото се? Той е длъжен да вземе мерки, а може и да ни благодари за предупреждението. Хайде да отидем отново в неговата естансиа и да му разкажем всичко.
Докато разискваха какво трябва да предприемат, пратеник на самия плантатор дойде да съобщи на Мануел и на Сантос, че сеньор Кабрильо желае да ги види, за да поговорят. Поводът за този разговор не бе обяснен. Съобщи само, че господарят е заминал за града, но скоро ще се върне и желае да ги види в къщата си.
Какво можеше да означава тази повторна покана? Може би Кабрильо сам бе стигнал до заключението, че е поверил важни дела в недотам честни ръце! А може би възнамеряваше да възнагради двамата младежи, задето бяха спасили живота му. Но каквото и да означаваше това повикване, те бяха длъжни да се отзоват на повторната покана.
Мануел реши да възложи на Ледезма и трима от най-верните и смели индианци да пазят къщата и да бдят над Мануелита. След това нетърпеливо се метнаха на конете, водени от мисълта час по-скоро да узнаят целта на повикването.
Засадите в гората
За да могат да стигнат по-бързо, двамата младежи се впуснаха в гората Аитамора, която Мануел познаваше много добре. Тя бе пълна с кокосови, бананови и портокалови дървета и с безброй растения.
Цели стада от маймуни прескачаха от дърво на дърво и гледаха с любопитство минаващите конници. Разноцветни птици — малки и големи, нарушаваха горската тишина с непрекъснатите си крясъци.
Пътят през гората бе направен от хора, които предпочитаха да стигнат по-бързо до целта си, но не всички се осмеляваха да вървят по него. И с основание: там често дебнеха диви зверове, големи влечуги, гърмящи змии и змиите боа, които нападаха пътниците. От всички най-опасни бяха змиите, които приемаха цвета на почвата и на дърветата и често успяваха да се увият около краката на конете и незабелязано да нападнат ездачите.
Мануел и Сантос вървяха напред в обикновен тръс, но очите им, привикнали на опасностите, които криеха тропическите гори, забелязваха навреме опасните влечуги. През целия път тема на разговора бе Пабло Мадейра и неговите намерения относно Сантос. Какви можеха да бъдат връзките на крадеца на диаманти с Кабрильо? Как бе успял за толкова кратко време да влезе под кожата му и да организира толкова много засади срещу човека, дошъл от далечния Мато Гросо? Как бе успял да го открие в тази закътана аржентинска местност? Кой бе човекът с прошарената брада и защо той бе приспал Ледезма, защо бе сложил в леглото на Сантос отровните топчици? Дали негова е идеята за коня, предложен на Сантос при пътуването му до естансиата на Кабрильо? Кой бе отрязал подпорите на моста, за да се пребие Сантос, падайки в него? Тези бяха въпросите, на които те търсеха напразно отговорите.