— Стойте или ще стрелям! — извика след тях Мануел. Двамата индианци, стъписани, спряха. Мануел се доближи до тях и направи знак на приятеля си да не стреля.
— Нужни са ни, за да ги разпитам — обясни той. После се обърна към индианците и строго заповяда:
— На колене, убийци! Индианците веднага се подчиниха.
— Вие сте наемници на някой страхлив подлец, нали? — попита Мануел, опрял дулото на пушката в гърдите на единия.
Сантос бе насочил револвера си към главата на другия.
И тъй като и двамата продължаваха да мълчат, Мануел отново зададе въпроса си:
— Кой ви изпрати в гората, за да ни нападнете? Отговорете веднага или ще стреляме!
Тогава единият от нападателите промълви с разтреперан глас:
— Управителят на Кабрильо…
— И къде ви бе наредено да ни заведете? — попита Сантос.
— Имахме заповед да ви хвърлим в ямата за ягуари — обади се и другият.
— Има ли в нея някакви зверове сега?
— Да, няколко ягуара…
— Много добре! Сега вие ще послужите за закуска на ягуарите! — викна Мануел.
Индианците, уплашени, извикаха силно.
— Къде се намира сега управителят? — без да обръща внимание на виковете им попита Сантос.
— Не знаем. Но мога да ви кажа, че ни заръча да ви хвърлим непременно в ямата, а той ще дойде тук, за да присъства на разкъсването ви.
— Много любезно от негова страна! Ще трябва да го уважим и да го почакаме! — обади се Сантос.
Двамата младежи се спогледаха. Мислеха за едно и също. Тъй като човекът с прошарената брада трябваше да дойде тук, решиха да го изчакат.
А двамата тоба продължаваха на колене да молят за милост.
— Какво да правим с тези? Дали да не ги хвърлим в ямата с ягуарите? — попита Мануел.
— Заслужават си го, но нека бъдем и сега великодушни. Не виждаш ли, че тези нещастници са изродени наследници на славното племе тоба — обясни бразилецът. — По-добре да ги завържем за някое дърво и ако им е съдено да бъдат разкъсани от някой див звяр, ще си получат заслуженото.
Той се обърна към двамата негодници и заповяда:
— Станете!
Те се подчиниха веднага.
Мануел и Сантос ги тласнаха към откритото пространство и ги завързаха за две близки едно до друго дървета с яките въжета от лиани.
— Трябва да им запушим и устата, за да не предупредят управителя с виковете си.
След това младежите се върнаха, скриха се зад едно дебело клонесто дърво и зачакаха.
След около половин час се дочу конски тропот. По пращенето на счупените клони разбраха, че някой си проправя път, за да се приближи към ямата.
Скоро видяха мъжа с прошарената брада, въоръжен с пушка.
Сантос бързо позна човека от фандангото, който за голямо учудване на двамата приятели изглеждаше много по-добре, отколкото на празника.
Конникът се приближи до ямата и остана изненадан, че не я вижда отворена.
В същия миг Сантос и Мануел изскочиха от скривалището си.
— Горе ръцете! — извика бразилецът.
Мъжът с прошарената брада се стъписа и бе толкова стреснат, че веднага се подчини на заповедта. Той вдигна ръце, а очите му се разшириха от изумление и уплаха.
— Падна в ръцете ни по-бързо, отколкото предполагахме! — приближи се до него Сантос. — От няколко дни ни готвиш непрекъснато засади, но досега, слава Богу, нито една не бе успешна. А последната е най-злощастната за теб, защото сега ще бъдеш изяден от ягуарите.
— Но преди това искаме да знаем кой ти е заповядал да го направиш.
Управителят на Кабрильо не отговори.
— Значи така! Не искаш да си отвориш устата. Да смятаме ли, че ще я отвориш при ягуарите? — попита Сантос. — Добре. Така ще бъде! Не е трудно да се разбере за кого работиш. Ти си съучастник на най-престъпния крадец и името му е Пабло Мадейра.
Върху устните на мъжа с прошарената брада се появи иронична усмивка.
Изведнъж капакът на ямата се повдигна, без никой да го е отворил с ръка, и със зловещ вой четири ягуара изскочиха навън, нахвърляйки се върху хората.
Мануел и Сантос изпразниха револверите си към зверовете, като дадоха възможност на домакина също да употреби оръжието си. И наистина той грабна пушката си, но я насочи към бразилеца. Тогава един разярен ягуар го нападна и мъжът с прошарената брада бе принуден да се защитава. Стреля бързо, но не улучи звяра, който вече бе успял да скочи върху гърдите му. Само след миг втори изстрел, този път от револвер, повали ягуара, който веднага изостави жертвата си.
Мъжът с прошарената брада отново се опита да насочи револвера си към двамата младежи.
Но в същото време чу продължително изсвирване зад себе си, хукна с все сили и се изгуби в дълбочината на гората.