Сантос Каравелас подпря ръцете си на перваза на прозореца и скочи в стаята, а след него и Мануел. Бразилецът сграбчи Де ла Бранка за гърлото, но Мануелита нададе още по-уплашен вик.
Тя бе видяла как Кабрильо, пребледнял, бе извадил револвера си. В този миг Мануел успя да хване китката на ръката му.
— Изпратихте ни в града! Защо? Защо ни излъгахте? — извика Мануел. — Целта ви ми е ясна: искахте да злоупотребите с гостоприемството ми, да злоупотребите с добрината, която аз и моят приятел ви сторихме, така ли?
— Внимавайте за постъпката си! — заяви сурово плантаторът.
— Внимавайте вие какво правите! — изрева насреща му бразилецът, който продължаваше да държи здраво Кабрильо.
— Сантос — помоли Мануелита, — не прекалявайте! Молбата на Мануелита накара двамата младежи да променят тактиката спрямо Кабрильо. Сантос го пусна, а Мануел заяви:
— Хвърлете револвера на земята, сеньор! Няма да ви сторим нищо лошо.
Мануел отпусна китката му и се подчини.
— Защо изпратихте да ни повикат при вас в града? — попита Мануел с треперещ глас.
— Защото действително възнамерявах днес да бъда там, но по-късно промених намерението си — отвърна Кабрильо. — Дойдох тук, за да ви съобщя да не тръгвате, но за съжаление пристигнах твърде късно.
— И се утешихте, като ухажвахте годеницата ми? — почти извика Сантос.
Кабрильо се усмихна.
— Не виждам какво лошо има в това, че се прекланям пред красотата. Вие сте ревнив и това донякъде извинява невъздържаността ви. И тъй като не съм забравил, че на вас дължа живота си, искам да ви помоля да простите за нетактичността ми.
Сантос, който мечтаеше да отмъсти на Мадейра и смяташе, че крадецът е покровителстван от Кабрильо, погледна Мануел.
— Сеньор — започна той, — щом сте тук, чуйте! Тъй като един човек открадна от мен значително богатство, направи опит да ме убие, както и ми се струва, все още не се е отказал от намерението си, дойдох тук от Мато Гросо именно за да заловя този човек, по-точно този злодей. Зная, че е тук! Зная още, че е и ваш приятел!
— Как? Един крадец? Един злодей мой приятел? Това е невъзможно! — извика Кабрильо.
— Пабло Мадейра е човекът, за когото става дума — обясни Сантос.
— Пабло Мадейра? — попита плантаторът.
— Да! Точно той! — продължи бразилецът. — Той не само че се опита да ме убие в Мато Гросо, но тези опити повтори многократно и тук чрез подлите услуги на едно лице, което вие скоро ще приемете на служба при себе си.
— Какво говорите? — извика Кабрильо възмутен.
— Да, вашият нов управител е съучастникът на Мадейра! — обясни Сантос и разказа за случилото се в гората днес.
Кабрильо го изслуша внимателно.
— Ако всичко това, за което говорите, отговаря на истината, Мадейра и управителят ми незабавно ще бъдат арестувани. Но ви съветвам да не споделяте за това с никого, в противен случай двамата злодеи ще офейкат.
После се обърна към Сантос:
— Прощавам буйността ви! Тя би могла да бъде наказана със затвор, но предвид важните разкрития, които направихте, вината е смекчена и аз ви прощавам.
Де ла Бланка стана, отправи се към вратата и погледна към Мануелита, преди да излезе.
— Видя ли? — не се сдържа Мануел. — Казах ли ти, че ще ни помогне?
— Това е негово задължение! — отвърна Сантос. — Но смятам, че не трябва да бъдем големи оптимисти. Докато слушаше разказа ми, по устните му играеше иронична усмивка. Мисля, че очаква нещо, което все още не мога да си обясня.
— Той е длъжен да арестува Мадейра и да направи очна ставка с теб!
— А ако не го направи?
— Ако не го стори той, ние ще бъдем принудени да накажем злодеите!
Разрушеният бент
На другата сутрин Мануел и Сантос яхнаха конете си и се отправиха да обиколят полята. Ледезма им бе съобщил, че работниците от плантацията са се държали малко по-особено този ден.
Мануел, поразен от тези думи на верния индианец, реши веднага да провери и покани бразилеца да го придружи.
По пътя те разговаряха предимно за събитията през изминалия ден.
Мануел изказваше високото си доверие в правосъдието и вярваше, че Кабрильо ще бъде обективен, докато Сантос проявяваше известни резерви по отношение на Кабрильо, чието отношение към Мануелита го тревожеше. С изострената чувствителност на влюбен той усещаше, че редицата престъпни събития през изминалите дни имат някаква връзка и с подчертаното внимание на плантатора към сестрата на Мануел.
От разговора с първата група работници Мануел се увери, че съмненията на Ледезма бяха основателни.
Наистина държането на индианците бе твърде особено и даже необяснимо. Те гледаха Мануел с усмивка, която на младежа се струваше малко подигравателна.