— Сантос! — извика девойката, която разбра смисъла на недоизказаните думи на годеника си.
— Да — продължи той. — Аз трябва да се махна от къщата ви, в която донесох нещастие. Тръгвам сам да търся онзи ягуар, неприятеля си, и когато го премахна, когато няма да има вече от какво да се страхувате, ще се завърна.
— Престани, Сантос! Не говори така! — извика Мануел. — Нашето приятелство е от няколко дни, но е толкова здраво, сякаш се познаваме от години. Подлецът, чиято цел е да те унищожи, съсипа и мен. Следователно трябва да се намеся и аз. Небето няма да позволи повече да ни унижава.
— Не виждаш ли, че дяволът му помага? Остави ме да продължа сам започнатото и да се освободя окончателно от него.
Бразилецът хвърли прощален поглед към Мануелита и се отправи към вратата.
Девойката изтича и го хвана за ръката.
— Не можеш да си тръгнеш така, Сантос! Не можеш да ме изоставиш, след като брат ми обяви годежа ни!
— Но аз ще се върна! Вярвай ми! — извика бразилецът. — Искам само да премахна с отсъствието си нещастието, сполетяло къщата ви!
— Няма да те пусна, приятелю! — извика Мануел. — В тези тежки дни ние ще имаме особена нужда от теб. Виждаш как използват всички средства, за да ме съсипят. Ако ни оставиш сами, ще бъдем още по-безпомощни!
Сантос въздъхна и седна отново.
— Ти си великодушен, Мануел! И аз съм ти благодарен, че ме задържаш. Е, добре! Щом искаш, ще се борим заедно. А сега помоли сестра си да отиде да си легне, защото е съвсем изтощена от преживяното. Толкова вълнения й се струпаха на главата през последните дни.
Мануелита стана и се отправи към стаята си, а двамата младежи осъмнаха над плановете си за отмъщение.
Обратно на опасенията им, водата не продължи да се покачва, а започна да се връща в коритото си, но посевите бяха унищожени.
Двамата верни индианци Ледезма и Тенильо, единствените, които не напуснаха Мануел, отидоха да видят бента и когато се завърнаха, съобщиха, че са срещнали свой познат от другата естансиа, който присъствал при взрива през нощта.
Неизвестно по каква причина този индианец избягал от естансиата, в която работел. Като стигнал до плантацията на Мануел, бил нападнат от крокодил и за да се спаси, се качил на едно високо дърво. Оттам той видял в далечината на брега на реката трима мъже. Единият от тях заповядал нещо на останалите двама, връчил им и някакъв пакет, след което се отдалечил. Тогава двамата мъже се приближили до бента и изчезнали от погледа на индианеца за доста дълго. А щом се появили отново на брега, побягнали към равнината. Когато се отдалечили на около петдесет крачки, индианецът видял голям облак от дим над бента, после чул силния взрив и бентът бил разрушен. Водите нахлули към равнината и не след дълго всичко било залято.
— А индианецът не описа ли човека, който е заповядал на останалите да вдигнат във въздуха бента? — попита Сантос.
— От дървото не успял да го види ясно — отвърна Тенильо. — Направило му само впечатление, че имал брада.
— Аха! — викнаха едновременно Мануел и Сантос. Подозренията им действително се оправдаваха.
Управителят на Кабрильо бе подлецът, съсипал плантацията. Мануел с треперещ глас промълви:
— Ето още едно престъпление към обвинителния акт на престъпника. Трябва незабавно да отидем при Кабрильо и да отправим своето допълнително оплакване. По това време сигурно ще бъде в своята естансиа и ще издаде заповед веднага да бъдат наказани управителят и Мадейра. Всъщност по-добре ще бъде да ни остави сами да се разправим с тях.
— Искам да ви придружа! — намеси се Мануелита с глас, нетърпящ възражение.
— Не, сестро! — отвърна й със същия тон Мануел. — Ние рискуваме и вероятно…
— Нима мислиш, че не съм способна да посрещна всякаква опасност? — прекъсна го девойката.
— Знам, че си смела, но ще бъде по-добре, ако останеш.
Мануелита продължи:
— Слушайте, не мислите ли, че аз ще съумея по-бързо да убедя Де ла Бланка да арестува подлеците?
Сантос скочи.
— Не, Мануелита! — заяви категорично той. — Тази стъпка е опасна и би породила у Кабрильо напразни надежди, които биха го разочаровали впоследствие и биха го озлобили още повече! Не мислиш ли така и ти, Мануел?
— Напълно — отвърна приятелят му. — Това е една напълно неразумна постъпка, която не бива да правиш. Освен това ние не очакваме милост от него, а изпълнение на дълга му!
— Щом не искате да говоря с плантатора, няма да го направя — обеща Мануелита. — Но трябва дами разрешите поне да ви придружа!
Младежите трябваше да отстъпят. Освен това те се опасяваха да я оставят сама вкъщи, пазена само от двамата индианци. Коварният неприятел бе доказал, че не се спира пред никакво долно престъпление.