Тримата се качиха в лодката, добре въоръжени: Мануелита с револвер, а Сантос и Мануел — с револвер и пушка. Двамата младежи поеха веслата, а Мануелита застана на кормилото и лодката се понесе нагоре по Бермехо.
Нападението по Бермехо
Когато стигнаха до остров Куебрачо, те се отправиха към отсрещния бряг на реката.
Вързаха лодката в един залив, скрит от гъста завеса от клони, и наведени слязоха на брега, минаха през гората и се озоваха в широка равнина.
Слънцето приличаше и затрудняваше вървежа им. Но за щастие скоро започна да подухва ветрец, който раздвижи горещия въздух.
Стигнаха до моста, срутил се така изненадващо преди няколко дни, който вече бе здраво поправен, и се озоваха пред гората.
Един гаучо яздеше по полето, привършвайки укротяването на един мустанг с дълга опашка и развяваща се грива. Когато забеляза тримата млади хора, той се изненада и внезапно пришпори коня си, който препусна бясно към естансиата.
— Как ти се струва поведението на този гаучо? — попита Мануел.
— Струва ми се, че бърза, за да уведоми някого — отговори Сантос.
— Навярно домакинът е все още на работа при управителя.
— Досега Кабрильо би трябвало да ни уведоми, че е време да подадем жалба срещу управителя му! — каза бразилецът.
— Така е — съгласи се Мануел. — Това означава, че ще трябва да разчитаме на собствените си сили, за да постигнем удовлетворяваща присъда над подлеците.
— Вероятно така ще стане — отговори Сантос.
— Вижте в края на пътя! Една кола излиза от градината! — посочи Мануел.
Сантос погледна нататък с ръка над очите си, за да се запази от силната слънчева светлина.
— И ако не се лъжа, в нея седи самият естансиеро! — добави той.
— Отправя се към нас — уточни Мануел. — Какво ли може да означава това?
— Много просто. Гаучото го е уведомил и той идва да ни посрещне. Тази пресилена любезност не е много по вкуса ми — забеляза бразилецът, който си помисли за Мануелита.
Кабрильо все повече приближаваше и когато стигна до двамата младежи, те поздравиха любезно.
Кабрильо спря двата великолепни коня и свали сомбрерото си.
— Съобщиха ми, че вървите пеша към дома ми. Щастлив съм да ви предложа колата си.
Усещаше се как с всички сили се старае да говори любезно, но острият тон на гласа му го издаваше.
— Качете се, моля! — предложи им той.
Сантос помогна на Мануелита да се качи, а после Мануел и той се настаниха на удобните седалки.
Кабрильо обърна, конете препуснаха и скоро се озоваха в градината пред неговия дом.
Когато слязоха, тримата последваха управителя, който ги покани в кабинета си. После се обърна към стоящия наблизо прислужник и му направи знак.
Скоро прислужникът се върна с поднос с мате.
— Надявам се, че сте забравили вече досадните ми думи и брат ви и годеникът ви също са ми простили — каза Кабрильо на Мануелита.
Обърна се към тях и продължи:
— Мислех да изпратя едно писмо до вас. Важните разкрития, които ми направихте онзи ден, ме накараха да действам бързо. Веднага потърсих управителя, за да ми даде обяснения за действията си, но никъде не можаха да го намерят. Възложих на хората си да потърсят Мадейра, но и той бе изчезнал безследно. Това още повече затвърди у мен мнението, че обвиненията ви са основателни. Ако тези двамата не бяха с гузна съвест, нямаше да изчезнат по такъв мистериозен начин. Исках да ви пиша именно за това.
— Значи двамата са избягали? — извика Сантос.
— Страхувам се, че е така.
— Но снощи управителят ви е бил тук! — възкликна Мануел.
— Какво искате да кажете? Че ви лъжа ли? — попита Де ла Бланка.
— Нали той е наредил да хвърлят във въздуха бента, за да наводни имението ни! — намеси се и Мануелита. — Всичките ни посеви са унищожени.
— Откъде сте сигурни, че той е авторът на тази долна постъпка? — попита Кабрильо.
— Един индианец, който е бил свидетел на всичко това, е разказал на моите слуги. Управителят е предал на двамата си помощници пакет с взривни вещества! — отвърна Мануел.
— А защо е трябвало да прави това?
— По същите причини, които го тласкаха и към предишните му престъпления. Убеден съм, че той е наемник на Пабло Мадейра! — извика Сантос Каравелас. — И ако наистина вашите хора не са могли да го намерят, ние ще го открием непременно!
— Успокойте се, младежо! Ще заповядам да не се прекратява търсенето. Това няма да ви попречи да помогнете в издирванията. Ще бъде сторено всичко възможно, за да може да се освободи страната час по-скоро от двама злодеи. Вземам си бележка от последното ви изявление и ще го съобщя веднага на секретаря си, за да го предаде където трябва.