— Какъв прекрасен миг, Мидори! Щастлив съм винаги когато съм с теб, ти озаряваш живота ми… — а тя се молеше безмълвно: Кажи, че ме обичаш, кажи, че ме обичаш… Гръмотевиците трещяха и дъждът се лееше като из ведро. После Хирата заговори тихо, сякаш на себе си: — Сосакан сама и Рейко са толкова щастливи заедно и толкова си подхождат, сякаш бракът им не е бил уреден, а са се взели по любов. Ето какво бих желал един ден. Питам се… — и млъкна. Може би все още не беше готов да обяви намеренията си, а тя бе твърде срамежлива, за да го поощри. Скоро бурята отмина; Хирата се върна на работа. Няколко дни по-късно, преди да успее да го види отново, съдбата се изпречи на пътя на мечтите й.
Шогунът изпрати Сано да разследва едно убийство в имперската столица Киото. Сано остави Хирата да ръководи отряда детективи в негово отсъствие и тази отговорност прогони всякакви мисли за любов от съзнанието на Хирата. Той работеше денонощно, надзираваше имението на своя господар, разследваше престъпления. Шогунът започна да разчита на него за компания и съвет. Хирата продължаваше да търси Мидори, когато успееше да намери пролука в натоварената си програма, но тогава говореше само за работа.
После Токугава прекара няколко дни на вилата си сред хълмовете и взе Хирата със себе си за охрана. Късно една нощ плашливият владетел чул странни шумове отвън и обезумял от страх. Хирата излязъл да огледа и хванал крадци, които се опитвали да проникнат в къщата. След кървава схватка и бой с мечове той ги арестувал, спечелвайки си по този начин горещата благодарност на шогуна. Скоро случката се разчу. Служители от бакуфу, които по-рано бяха пренебрегвали Хирата като най-обикновен помощник на Сано, започнаха да търсят приятелството му. Жените в замъка вече го гледаха с други очи. Мидори често го виждаше заобиколен от дами, които се надпреварваха да го ласкаят. Сега Охана заговори нежно на Хирата.
— Хиляди благодарности, че ни спасихте от тази ужасна оса — каза тя, като се усмихваше свенливо.
— За мен беше удоволствие — засия Хирата към прислужничката.
— На какво дължим честта на вашето посещение?
— Трябваше да оставя едни доклади в кабинета на сосакан сама — отвърна Хирата. — Когато ви чух да крещите, спрях да видя какво става… — Хирата се засмя, Охана също се изкиска. Мидори имаше чувството, че буквално вижда как взаимното им привличане искри във въздуха. Настроението й се развали. Напоследък Хирата непрекъснато флиртуваше с някоя друга. Даже по-лошо — беше получил предложения за женитба от изтъкнати кланове. Сано изпълняваше ролята на негов посредник и Мидори ги беше чула да планират миай — срещи с евентуални бъдещи съпруги. Това я ужасяваше; тревожеше я и промяната в самия Хирата. Вниманието, което му оказваха, го беше главозамаяло. В редките случаи, когато Мидори го виждаше, той сякаш беше забравил какво бе изпитван към нея. Поздравяваше я небрежно, после тичаше на работа, на някое празненство или на поредна миай. Сега, година по-късно, Хирата продължаваше да се радва на несекваща популярност. — Внимавайте, има друга оса! — извика той и посочи към небето. Когато Охана вдигна поглед, той издаде звук, подобен на бръмчене и я погъделичка по ръката. Прислужничката изпищя. Хирата се засмя и тя му се нацупи глезено.
Изведнъж Мидори усети, че не може повече да понася пренебрежението на Хирата.
— Охана! — каза тя строго. — Работата ти е да се грижиш за Масахиро чан, а не да се забавляваш!
Охана изгледа Мидори с неприязън и се втурна към къщата. Усмивката на Хирата подсказа на Мидори, че му е ясно защо бе отпратила прислужничката и че му е забавно две жени да се борят за вниманието му. Мидори се засрами от ревността и суетата си.
— Е, трябва да тръгвам — Хирата придоби важен вид. — Имам много работа, трябва да се видя с някои хора.
— Кога ще се върнеш? — попита тя с копнеж.
— Сигурно много късно… Довиждане!
Той вече тръгваше, когато я осени внезапно вдъхновение.
— Чакай! — извика тя.
— Какво има? — в гласа му се прокрадва нетърпение, но той спря и се обърна.
— Този… нов случай е важен, нали? — заекна момичето. Идеята й се струваше блестяща, но малко дръзка. Пое дъх и набра кураж. — Може би аз мога да ти помогна в разследването…