— Махни си оръжието — нареди той. — И ме пусни. Поведението му подсказваше недвусмислено, че няма да каже нищо повече, докато тя не се подчини. Рейко прибра кинжала си и кимна на стражите си. Те изправиха свещеника на крака и застанаха до него, да не би да се нахвърли върху нея.
— Кой си ти? — попита го тя повторно.
— Казвам се Кумаширо — той я изгледа с немигащ поглед, изпълнен с явна враждебност. Грубият му глас звучеше като местещи се по време на земетресение скали. — А ти коя си да питаш?
— Аз съм Рейко, съпруга на сосакан Сано Ичиро — отвърна тя, забелязвайки как внезапна предпазливост премрежи очите на Кумаширо. — Разследвам пожара в храма. Какъв пост заемаш в „Черният лотос“?
— Заместник на висшия свещеник Анраку и отговорник за сигурността в сектата…
Стори й се странно, че будистки храм може да се нуждае от персонал по охраната.
— Значи си бивш самурай? — предположи Рейко.
— Да.
— На кого си служил?
— В моя род всички са васали на владетеля Мацудайра, даймио на провинция Ечидо.
— Каква работа имаш с нея? — Рейко посочи момичето, което се беше свило до облия камък и си гризеше ноктите.
Кумаширо хвърли презрителен поглед към Хару.
— Разпитвах я за пожара.
— Шогунът нареди на съпруга ми да разследва палежа — каза Рейко, потискайки гнева си. — Ти нямаш право да се месиш.
— Безопасността на сектата „Черният лотос“ е моя отговорност — отвърна Кумаширо, — както и всеки, който вреди на нейните членове или собственост — той оголи нащърбените си зъби в неприятна усмивка. — Можеш да спестиш на съпруга си доста неприятности, ако просто си отидеш и оставиш Хару на мен. Аз ще получа самопризнанията й, а сосакан Сано наготово ще се сдобие с престъпника, когото търси.
Ето още един убеден във вината на Хару, помисли си Рейко.
— Откъде си толкова сигурен, че точно Хару е подпалила къщата? — попита тя. — Къде беше по време на пожара?
Присмехулното пламъче в очите на Кумаширо й подсказа, че свещеникът е прозрял намерението й да го превърне в нов заподозрян.
— От залез-слънце до разсъмване на другия ден направих обичайните си три обиколки на терена на храма, а останалото време прекарах в жилището си. Всичките ми помощници ще го потвърдят… — „Поредното съмнително алиби“, помисли си печално Рейко. Кумаширо продължи със скрито доволство: — Хару вече призна, че е излязла от сиропиталището, за да се срещне с оябун Ояма, че двамата са били любовници и са използвали къщата за срещи…
Шокът се стовари върху Рейко като тежък юмрук в гърдите. Дори и да приемеше, че Кумаширо е принудил Хару със сила да направи самопризнания, оставаха обвиненията на Ояма, който също твърдеше, че момичето е имало връзка с баща му.
— Истина ли е? — попита разтревожена Рейко, обръщайки се към Хару. — Срещала ли си се тайно с оябун Ояма в изгорялата къща?
Сирачето сведе глава. Безмълвно, скрило лице зад тънки кичури коса, то бе самото въплъщение на гузната съвест и срама. Сърцето на Рейко се сви.
— Искаше да стане съпруга на някой влиятелен служител, затова прелъсти Ояма — отговори вместо нея Кумаширо. — Когато разбра, че той няма никакво намерение да се жени за нея, го уби от злоба…
В съзнанието на Рейко изникна образът на Хару, която гледа гневно Ояма и плюе на земята в краката му. Видя сцената така ясно, все едно беше присъствала на случката, която бе описал на Сано по-големият син на Ояма. Спомни си и думите на Джункецоин, че Хару прелъстявала млади послушници. Представи си случая като пъпка на лотосов цвят, която бавно се разтваря и открива първо бял листец, после черен, после нови бели и нови черни и накрая в самата си сърцевина — Хару. Всяка нова информация противоречеше на вече наличната или я допълваше — безкраен куроширо, черно-бял низ.
— А може би — колебливо каза Рейко на Кумаширо, — може би причината за престъпленията е друга… Може би е в насилственото задържане на послушници или в мъчението на деца, заченати в манастира от монахини и свещеници, или в подземните тунели и онова, което се извършва в тях… — хвърляше думите напосоки с надеждата, че ще накара Кумаширо да се издаде. — Може би жената в къщата е била послушница, която се е опитала да избяга, а детето — сираче, починало от мъчения при опит за религиозно приобщаване… Кумаширо се изсмя. Звукът от смеха му наподобяваше посипващ се върху стомана чакъл. Засегната, Рейко каза:
— Мецуке имат шпиони навсякъде…
Свещеникът съвсем се развесели — той или знаеше, че тя не разполага с доказателства, или просто не се боеше от разузнавателната служба на Токугава. Стана и отиде при Хару: