Тези и много други красиви речи контето възнамеряваше да издекламира по повод на затъмнението.
Той ги бе приготвил набързо предишната вечер и ги бе репетирал на утрото с Томс. Бе ги преповторил повече от десетина пъти и накрая бе завършил с генерална репетиция, преди да тръгне.
Не съществуваше опасност, че ще се смути и заплете, освен ако затъмнението някак си го лиши от способността да си служи с езика.
С пълна увереност в себе си и в своя успех романтично настроеният Смиджи прибра часовника си и с далекоглед в ръка зачака затъмнението.
Глава LV
ОТЛОЖЕНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Бавно, мълчаливо и невидимо нощното светило се плъзгаше към горящото божество, докато една лека сянка в долния му край показа, че се е докоснало до него.
— Еето го — провикна се Смиджи и сложи далекогледа на окото си. — Те току-що се целууват като двама влююбени. Колко красииво! Не намиирате ли, преелестна Кейт?
— Малко далечна целувка за влюбени, бих казала… някакви си деветдесет милиона мили помежду им…
— Ха-ха, много дообре, много дообре, наистина! В подообни слуучаи разстояянието отнема чаара на среещата. Много по-хуубаво е да бъде чоовек наблиизо, тоочно, както сме виие и ааз. Не намиирате ли, преелестна Кейт?
— Зависи от обстоятелствата…, дали любовта е споделена.
— Споделеена! Да. Щом са зааедно дваамата, какво значеение има.
— Голямо, струва ми се, г. Смиджи. Например, ако аз съм мъж и моята любима ми се муси, както изглежда, че горе луната постъпва с негово величество слънцето, аз ще се държа на разстояние, като че се намирам на деветдесет милиона мили.
Ако в този миг франтът бе махнал далекогледа от окото си, за да се обърне към възлюбената си, би могъл да прочете в погледа й, че нейните думи имат малко по-друго значение от онова, което той им приписа.
— Ха-ха! Много сполучлииво, каазано. Честна дуума. Но трябва да си споомните, че лууната горе има две лиица. В това отношеение тя прилиича на съществаата, нариичани жении. Нейното свеетло лиице е обърнаато към слъънцето и няма съмнеение, че сеега тя се усмиихва на слъънцето, а се мръъщи, вииждате ли, на нас, всиички остаанали хоора, затова прилиича на предаано създаание. Не намиирате ли, преелестна Кейт?
Девойката се принуди да се усмихне и отправи към контето поглед, който можеше погрешно да се изтълкува за възхищение. В сравнението на франта проблесна искра от интелигентност, която изненада Кейт със своята неочакваност. Всъщност погледът издаваше повече удивление, отколкото възторг, при все че Смиджи го счете за възхищение, поне самочувствието му помогна да го изтълкува в своя полза.
Преди креолката да успее да отговори, той повтори въпроса си.
— О, да — съгласи се тя и усмивката постепенно се изгуби от лицето й. — Намирам, че сравнението ви е правилно. Аз мисля, че една жена, която обича предано, не би дарила усмивката си на другиго, освен на оногова, когото люби, и дори ако той е далече, както горе слънцето, тя пак ще продължава да му се усмихва в сърцето си.
Докато говореше, девойката неволно сведе очи, сякаш не наблюдаваше затъмнението.
„Ах, да — продължи тя мислено, — дори и да не им е възможно да се срещнат, тя пак ще продължава да му се усмихва. Ах, да!“
Тя се отпусна за кратко време в безмълвна унесеност. Промяната в тона на гласа й привлече вниманието на Смиджи, който свали далекогледа и се обърна към нея.
Той забеляза разсеяния й вид, който неведнъж бе наблюдавал, и го отдаде единствено на причината, която му подсказваше неговата суетност.
Чувствителната му душа беше в състояние да се разнежи и той, кажи-речи, бе готов да изостави програмата, толкова грижливо подготвена. Но при спомена за красивите слова, които бе репетирал с Томс, и мисълта, че всяко отклонение от първоначалния план ще го лиши от удоволствието да види ефекта, който те неминуемо трябваше да произведат, франтът се въздържа от преждевременно обяснение и замълча.
Все пак в главата му се занизаха неизказани размишления:
„Беедно създаание, яявно страада! Ни разстоояние, ни раздя-яла затъмняяват любоовта и — ни най-маалко. Бога ми, чуувствувам се наполовиина готов да нарууша клетвата и да облеекча страдаанието й. Но не, няяма да го стооря. Налаага се да устооя на изкуушението. Още малко мъъки не ще й навредяят. Състояянието на това създаание напомня послоовицата — «Най-тъъмно е, преди да съъмне». Ха-ха!“