С това въображаемо сравнение милостивият и самопожертвувателен влюбен приключи веригата на съчувствените си мисли, постави отново далекогледа пред окото си и продължи да наблюдава затъмнението.
Като видя франта, погълнат от заниманието си, младата креолка се отдръпна встрани, застана на ръба на канарата и се заоглежда.
Тя нехаеше за слънцето, месеца и звездите, които скоро щяха да затрептят на потъмнялото небе. Очите и мислите й бяха устремени към земята и както полусянката хвърли пурпурната си мантия върху прекрасното лице на природата, така непрозирен облак се спусна на прелестния момински образ.
Околовръст зацари дълбока тишина. За няколко мига всичко се промени. Горският концерт секна. Птичите песни замряха внезапно: гласовете, които долитаха от време на време, се превърнаха в тревожни писъци. Насекоми и влечуги се спотаиха, потиснати от страх. Единствено тъжните звуци — шумоленето на листата и ромонът на далечния водопад — продължиха да се косят във въздуха.
Преобразената природа припомни на Кейт Воуан промяната, която настъпи в сърцето й. Не по-малко бързо се бе развихрила и тя: само за няколко дни, едва ли не за няколко часа. Безгрижната преди девойка посърна и стана мълчалива. Нейните мисли бяха подобни на горските акорди. Жизнерадостните напеви бяха замрели, останали бяха само печалните стонове.
Обратът се дължеше на повод, който не се различаваше много от причината, която Смиджи бе отгатнал, ала предположенията на франта за предмета на страстта бяха изградени на погрешна основа. Неговата самомнителност го бе довела до едно съвсем лъжливо заключение. Ако той можеше да прочете мислите, които в този час преминаваха през главата на хубавата му спътница, би се излекувал напълно от недоразумението, че той лично е виновникът за нейната горест.
Господарският дом на Гостоприемната планина се усмихваше посред кичестите горички. Но не към него бяха насочени очите на младата креолка, а към един мрачен хълм, засенчен от исполински памучни дървета, който се намираше в съседната долина. Сърцето й следваше погледа.
— Щастлива долина — говореше си тя и тих шепот се ронеше от устните и, — наистина щастлива за него. Там той намери прием и дом, отречени му от ония, чийто дълг беше да му ги предложат. Там чужди го посрещнаха като свой и там също…
Младото момиче замълча, като че не смееше да изрази с думи болката, която терзаеше душата му.
— Не — продължи то, безсилно да се бори с мъчителната мисъл. — Не бива да затварям очи пред истината. Всичко, което ми предадоха, е вярно. Положителна съм. Там той намери една, на която да дари сърцето си… Въздишка на дълбока мъка последва словата.
— Ех — възкликна Кейт, завършвайки монолога си, — той ми обеща крепка десница и вярно сърце, случи ли ми се да изпадна в неволя. Ах, обет, споменът за който сега е още по-горчив, защото не може да го удържи. А панделката, която той толкова ценеше, с какво блаженство ме изпълни, когато ми го каза! Едно неспазено обещание в повече! Беден малък спомен! Сигурно отдавна е захвърлен и забравен като мене самата.
Нова въздишка прекъсна монолога. След малко девойката подхвана.
— Може би не ще се срещнем никога вече! Тия бяха последните му думи. По-добре да не бяхме се срещали никога. По-добре, отколкото да го срещна с нея. Джудит Джесурън негова жена — негова съпруга, ох!
Възклицанието се изтръгна високо, с нескрита болка. Смиджи го чу и подскочи, изпускайки далекогледа от ръцете си.
Той се огледа и забеляза как спътницата му се бе отделила настрана, без да му обръща внимание, както и той я бе пренебрегнал. Главата й бе леко отпусната, очите й — вперени надолу към скалата, по лицето й се четеше изразът на горест, която събудиха размислите й.
Смиджиевото сърце се разтопи. Той знаеше Кейтиното страдание — знаеше и цяр за него. Лекарството беше в ръцете му. Справедливо ли беше да го задържа още? Една думичка от негова страна и на това тъжно лице щеше на часа да грейне усмивка. Да каже ли думичката или да забави изповедта?
Да каже! Налагаше го човещината! Да каже! — пригласяше милозливото момково сърце. — Да! По дяволите развръзката и връхната точка на успеха! По дяволите красивите речи и репетициите с Томс! По дяволите всичко — само и само „да се облеекчи скъпото създаание от агоонията, която изживяява“!
Тласнат от тази благородна подбуда, самоувереният обожател направи крачка напред към своята възлюбена, от която остана на около три фута. Движенията му бяха на човек, който пристъпва към изпълнението на церемония с върховна важност и тържественост, а за контето така бе и в действителност.