Момъкът наруши пръв тягостното мълчание.
— Госпожице Воуан — почна той, като се мъчеше да прикрие вълнението, което треперещият му глас все пак издаваше. — Опасявам се, че нашето присъствие може да се счете за безочливост. Бих се оттеглил, ако не настояваше спътницата ми.
„Госпожице Воуан“ — повтори мислено младата креолка, когато обръщението прозвуча някак си чуждо в ушите й. То я подтикна да отговори не както възнамеряваше.
— Щом не ви е възможно да постъпите, както ви е угодно, най-разумно е, разбира се, да останете. Що се отнася до мене, не намирам вашето присъствие тук за натрапничество, уверявам ви. Доколкото пък то засяга моя кавалер, смятам, че той е твърде доволен, нали?
Разговорът, придружен от кикот, който идваше откъм другия край на канарата, сочеше, че между франта и еврейката се е подхванала закачлива беседа.
— Съжалявам, че нашето пристигане ви раздели, макар и временно. Трябва ли да заема мястото на г. Смиджи и да му позволя да се върне при вас?
Отговорът беше в състояние да разшири пропастта между двамата братовчеди. Той се дължеше на тълкуването, което Хърбърт даде на последния Кейтин въпрос.
— Ако намирате, че ще ви бъде по-приятно — отвърна девойката с глас, в който прозвуча предизвикателство и огорчение.
Последва пауза в разговора, който от самото начало почна с взаимно дразнене. Ред беше на Хърбърт да се изкаже, но предизвикателността на последните Кейтини думи го постави в едно положение, в което не беше леко да се намери подходящ ответ, и той замълча.
Сега настъпи връхната точка на затъмнението — моментът на най-силния мрак. Слънчевият кръг бе закрит изцяло от непрозрачното кълбо на нотното светило и земята потъна в зловеща тъмнина. На небето затрептяха звезди, за да покажат, че вселената продължава да съществува. Горски гласове, които се чуват само в късна доба, отекнаха до върха на чукара, за да потвърдят, че земните обитатели са още живи.
Същевременно настъпи и критичният момент за двете любещи сърца. При все че братовчедите стояха близо един до друг, техните непредпазливи слова ги бяха отдалечили много повече, отколкото ако ги деляха десет хиляди мили. Външната тъмнина не беше нищо в сравнение с вътрешния мрак. На небето светеха звезди, за да милват окото, от гората долитаха звуци, за да тешат душата, но никаква зорница не озаряваше със своите лъчи на упование кръгозора на техните сърца, никакъв животворен глас не будеше нямата пустота, която тегнеше горчиво над главите им.
В продължение на няколко минути те не размениха дума. Не разговаряха и другарите им по наблюдение. Величествеността на зрелището порази всички и на засенчения фон на небето техните фигури се очертаваха като силуети, черни като канарата, на която бяха застанали.
Те постояха известно време, без да споделят дума или мисъл — толкова близо един до други и така безмълвни, че усещаха дъха си.
И двамата страдаха; мълчанието щеше да продължи да ги сковава, ако не бе настъпило затъмнението, което точно в този миг бе пълно. То ги загърна със своя непрозрачен плащ и не им позволи да се наблюдават един друг.
Непрогледността не продължи много. Скоро затъмнението се превърна в полусянка.
Една подир друга звездите се изгубиха от небесния свод, който побърза да си възвърне лазурната яснота. Създанията на мрака, изненадани от преждевременното завръщане на деня, се спотаиха в плахо мълчание, а небесното божество изскочи победоносно от облака, който го закри за кратко време, и отново разля своя блясък над земята.
Възраждането на светлината завари братовчедите неподвижни, дори не променили стойката си.
Докато траеше тъмата, Хърбърт не се отмести, не отвори уста. След резкия ответ, с който младата креолка показа как болезнено е засегната, не остана място за повече приказки.
Колкото и Кейтиният отговор да огорчи момъка, той все пак не забрави благодарността си към нея, ни изречените клетви, ни дадения горд обет при раздялата. Нима сега щеше да пренебрегне признателността и да потъпче обещанията? Нима можеше да свали от гърдите си копринения спомен, който той скритом носеше?
Наистина, панделката беше само приятелски спомен, чисто и просто проява на внимание между братовчеди. Тя не му даваше повод да смята, че може да я приеме в друга светлина. Сега, повече от друг път, той бе уверен, че лентата няма друго значение.
Кейт не изповяда любовта си към него, тя не изрече слова, които да му дават право да я упреква. От нейна страна не съществуваше отказ, защото нямаше и обещание. Не беше справедливо да я кори, да я дразни безсърдечно, както постъпи.