Златният светлик на слънцето отново заля Дяволската канара и разбули фигурите на четиримата: еднакво млади и еднакво влюбени, но само двамина обичани.
Връщането на деня не донесе радост на Джудит Джесурън.
То и разкри погледа на взаимно разбирателство, който тя е бърз остър вик прекъсна.
Горчива мъка отрови нейния горд дух.
Изкусна в мълчаливия говор на очите, тя прочете във взора на Хърбърт Воуан, устремен в братовчедка му, един израз, който я прониза и изтръгна от устните й вопъл.
Мигновено задявката със Смиджи престана. Еврейката изостави най-безцеремонно франта, който продължи да се залисва сам със своите астрономически наблюдения.
Разговорът не се водеше вече на двойки, а премина изведнъж в трио и накрая се възвърна към началния квартет, прекъснат не след много от внезапна раздяла на двойките.
Джудит първа предложи да си ходят и първа тръгна. Тя слезе от Дяволската канара в по-малко игриво настроение, отколкото я бе изкачила, проклинайки в душата си затъмнението и случайността, която я отведе на тази толкова злополучна наблюдателница.
Хърбърт Воуан, естествено, бе принуден да я придружи.
С наслада момъкът би продължил мълчаливия дует на погледи, с радост той би се застоял на върха, но неговата вежливост му налагаше да изпълни волята й.
Известна неохота, когато той понечи да слезе от скалата, издаде досадата, която той изпитваше от прибързаното тръгване.
Ако разговорът между братовчедите бе продължил, кой знае дали те не биха се разделили с по-голямо взаимно разбирателство вместо студеното, бездушно сбогуване при разлъката.
Смиджи и Кейт Воуан отново останаха сами на върха на чуката и самомнителният любовник беше сега свободен да продължи своята сърдечна изповед.
Би могло да се допусне, че контето ще коленичи отново и ще довърши ролята, която така неприятно бяха прекъснали.
Нещата обаче не се развиха така. Духът му изглежда също претърпя промяна. Като че ли и той долови някакъв обрат.
Изостави го видът му на висше самочувствие, както му изневери изненадата, на която той разчиташе, защото сега слънчевият лик, забравил затъмнението, беше съвсем ясен и красивите речи, приготвени за по-предишен час, станаха безпредметни и неподходящи.
Дали тези съображения повлияха на франта или някакво предчувствие, че предложението на сърцето и ръката му точно в този момент биха били изложени на известна опасност да бъдат отхвърлени, не ще се узнае никога, понеже само Смиджи беше в състояние да ги разкрие, ала той не остави писмени спомени за причината.
Едно е сигурно, че любовното обяснение не се състоя на Дяволската канара в деня на слънчевото затъмнение, а се отложи без определен срок за някой бъдещ случай.
Глава LVIII
СМИДЖЕВИЯТ БАЛ
Като че слънчевото затъмнение не бе достатъчно, за да увенчае поредицата от празненства, предназначени да развлекат г. Смиджи, та само няколко дни — или по-точно нощи — по-късно се уреди друго увеселение в чест на този млад британски лъв.
За разлика от слънчевото затъмнение то беше земно явление: едно от най-често срещаните под луната забавления: бал — бал в чест на г. Смиджи.
Празненството трябваше да се състои в Монтего Бей, който, макар и провинциален център, се славеше отдавна със своите блестящи светски забави — като се почне от времето, когато старите испански свиневъди са танцували фанданго, и се стигне до часа, в който франтът благоволи да почете неговите салони, въвеждайки няколко нови стъпки, които се считаха за последна мода в метрополията на света.
Балът обещаваше да бъде рядко събитие — един от най-разкошните, които се бяха давали в града — и се очакваше да присъствуват всички плантатори.
Щеше, естествено, да вземе участие и Кейт Воуан заедно с баща си.
Господин Смиджи трябваше да бъде героят на нощта и в това качество му предстоеше да го съпровожда най-красивата измежду красавиците, обкръжена от съзвездие чаровни хубавици. Цяла армия родители, тръгнали по сватовство, щяха да го обсадят и да се борят за успех с не по-малко усърдие от самия Лофтъс Воуан.
При тези обстоятелства основната предпазливост налагаше на Кейт да отиде на бала, за да бди върху контето, защото знатният кустос не забравяше народната мъдрост, че най-силно ухае онова цвете, което е най-близо до носа.
Господин Воуан се радваше на сгодата, която му се представяше, да покаже пред цялото ямайско отбрано общество своята сегашна и вероятно бъдеща връзка с важната личност, на която се посвещаваше забавата. Плантаторът не се съмняваше, че франтът ще избере за своя почетна дама дъщеря му, понеже той знаеше състоянието на Смиджиевия дух по този въпрос. Младежът не криеше от него влечението си и хитрият баща, който през всичкото време следеше внимателно развоя на чувствата у своя гост, бе напълно уверен, че господарят на Монтагювия замък не само гори по дъщеря му, а е безвъзвратно загубил сърцето си що нея — доколкото едно сърце като неговото беше способно да се поддаде на любовната страст.