Няма съмнение следователно, че г. Воуан би се готвил със сладостно очакване за Смиджиевия бал, който обещаваше да му донесе обществен триумф, ако не го тревожеше една малка случка: срещата между дъщеря му и племенника му на Дяволската канара в деня на затъмнението.
Кустосът настоя да узнае от своя предполагаем зет всички подробности, защото у него се бе събудило съмнение върху влечението на Кейтиното сърце. Подозрението произлизаше от нейни недомлъвки през първите дни след грубото изгонване на Хърбърт от Гостоприемната планина и нейни изрази на симпатия, непредпазливо изказани и доловени от бащата.
Плантаторът се дразнеше много от срещата между Кейт и Хърбърт на Дяволската канара и той смяташе за възможно племенникът му да е отишъл нарочно там, с надежда да срещне братовчедка си.
В Гостоприемната планина името на Хърбърт вече не се чуваше. Дори Кейт, било че си взе бележка от многократните укори, било че престана да мисли за него, дори тя не произнасяше никога името му.
Въпреки всичко, г. Воуан не се освободи напълно от страха, че могат да се явят изненади от страна на двамата братовчеди. Той реши да предотврати, доколкото е възможно, всякакъв бъдещ разговор между Кейт и Хърбърт.
След срещата на Дяволската канара той се скара на дъщеря си и с цялото влияние на бащинската си власт я застави да обещае тържествено, че занапред нито ще разговаря с братовчед си, нито ще го поздравява.
Обещанието беше тежко за девойката. То щеше да бъде непоносимо тежко, ако тя знаеше как я люби Хърбърт.
Няма съмнение, че баща й изтръгна обещанието с оглед на предстоящото увеселение: големия Смиджиев бал. Там една среща между братовчедите бе не само възможна, а толкова вероятна, че г. Воуан се почувствува неспокоен. На бала щеше положително да присъствува Джудит Джесурън заедно с баща си, а вероятно и Хърбърт щеше да дойде.
Наранен от предизвикателните слова на момъка в деня на пристигането му, плантаторът искрено по мразеше, защото високомерният кустос имаше твърде бедна душа, за да изпита възхищение пред гордостта на другите.
Кустосът узна всичко относно гостоприемството, което неговият съсед оказа на Хърбърт, и щедростта, която покровителят проявява към своето протеже. Макар и малко озадачен, плантаторът си обясняваше поведението на чифликчията като всички, а именно, че евреинът желае да го дразни, и ако действително така стояха нещата, Джесуръновата стратегия бе сполучила изцяло, защото г. Воуан истински се ядосваше.
Най-после нощта на Смиджиевия бал настъпи. Градският танцов салон бе украсен, както подобаваше за случая. По стените бяха закачени знамена, фестони и гербове. Над входа, помежду британския флаг и пряпореца на св. Георги — отдолу, и знамето на колонията — отгоре, бе опъната широка лента с надпис, чиито осемнайсетинчови букви гласяха: „Добре дошъл, Смиджи!“
Наближи часът за откриване на бала. Пръв пристигна оркестърът, следван отблизо от цял низ коли от всички типове, които се срещаха на острова. Те докараха десетки, не — стотици танцьори. В Ямайка изминаването на двайсетина мили, за да се отиде на бал, представлява дреболия. Гостоприемната планина, макар и на повече от десет мили от града (защото преценката на Куоши, че е на „четири мили“, беше далече от истината), се намираше наблизо в сравнение с разстоянията, които някои от гостите бяха пропътували, за да се явят на Смиджиевия бал.
Голямата каляска на Лофтъс Воуан пристигна заедно с останалите коли, естествено със закъснението, което светските обичаи налагаха. Тя доведе кустоса, неговата неоспорвано красива дъщеря и преди всичко — както и би следвало да се помене преди другите — героя на нощта.
„Добре дошъл, Смиджи!“
Как неговото гордо сърце затуптя триумфално под разкошните дантелени дипли на ризата му, когато прочете ласкателния поздрав. Колко победоносна бе усмивката му, когато се обърна той към Кейт Воуан, за да види впечатлението, което надписът не можеше да не й направи.
„Добре дошъл, Смиджи!“ — прокънтя от стотици уста, когато колата спря пред вратата. Бурни овации последваха приветствените слова. Знатният чужденец бе въведен в балната зала и след като постоя известно време в средата на салона — прицелна точка на най-малко двеста чифта очи, — великият човек даде знак за почване на забавата, избирайки си дама.