Оркестърът засвири и двойките се понесоха във вихъра на танците.
Едва ли е нужно да се поменава коя беше първата дама на контето. Кейт Воуан — естествено. Кустосът се бе погрижил за това.
Смиджи изглеждаше очарователен. Томс се бе занимавал с него целия следобед. Сламенорусата коса на франта бе накъдрена, бакембардите грижливо вчесани, мустаците засукани на кравай, а бузите — леко начервени с най-нежния цвят на кармина.
Премяната му бе облекло на бално конте от най-първа ръка: жакет в цвят бордо, целия подплатен с бял атлаз, жилетка от същата коприна като хастара на жакета, но богато украсена със сърмени шнурове; къси панталонки от бял атлаз, лъскави чорапи от предена свила и лачени скарпинки със златни токи. Бяла връзка около врата и черен сгъваем цилиндър под ръка допълваха неговия бален костюм — всичкото в пълна изрядност, според модата на времето.
Ако си припомним какво бяхме казали по-рано за краката на контето, балната му премяна може да събуди съмнение дали не е изложила на показ неговото слабо място. Съвсем не, защото Томс се бе погрижил и под панталонките и чорапите имаше възглавнички, които позволяваха на Смиджи да се яви с бедра и прасци така пълни и заоблени като у мъжете с най-развити крайници в залата.
Тази предразположеност към елефантиаза би могла да му попречи на танцуването, ако той беше обикновен изпълнител на изкуството на Терпсихора. Ала той беше такъв сръчен майстор на всякакви видове подскоци в балната зала, че би могъл да се движи с грация, дори ако му се наложеше да валсира със снежните ботуши на някой самоед.
Би било наистина беда той да не танцува добре с дама като своята, понеже младата креолка, подобно на всички от родината и расата си, беше изкусна и изящна танцьорка. В нейната семпла дреха от бяла коприна, която открояваше кръшната й снага, без да я гърчи с неугледните гънки на корсети и кринолини, тя беше като олицетворение на божествената идея: поезията на движението — наричана от древните гърци Терпсихора, или по-скоро тя можеше да се сравни с богиня, която Терпсихора е учила да танцува.
Когато повторно дойде ред на валса, в който Кейт Воуан отново имаше честта да бъде със Смиджи, двамата представляваха прелестна двойка.
Може би в салона имаше и по-стройни фигури от Смиджиевата. Не спорим. Но по-омаен лик от този на неговата дама нямаше.
В залата все пак се срещаха и други красиви момински лица. Да, много, и измежду най-красивите бе образът на Джудит Джесурън.
Еврейката пристигна с малко закъснение и не се яви в първия кадрил. Но във валса блесна: не с дрехата от скъпо пурпурно кадифе и не с разкошната диадема от перли, която сияеше на фона на лъскавата, гарвановочерна коса, не с ослепителната белота на зъбите, които грееха между устни като извити и разделени розови листенца, не с божурения цвят на бузите, не с разливащия се зрак, който непрекъснато искреше от ваклите израилтянски очи — с никоя от тези прелести поотделно не блесна тя, а със съчетанието на всички едновременно. Тяхната хармония представляваше величествена гледка, която се натрапваше. И тя будеше възторг в не едни очи, които й се любуваха. Кавалерът на Джудит не беше недостоен за нейната красота.
Тя танцуваше с един непознат за повечето от гостите на бала момък, ала погледите, които блестящите женски очи отправяха към него: едни въпросителни, други прокраднати, трети открито възхитени, обещаваха, че той с лекота ще може да се запознае с всяка една от момите, с която би му се прищяло да се сближи.
Едва ли чужденецът се гордееше с превъзходството, с което природата го бе така щедро надарила, или се ласкаеше, че щастливата случайност му е предложила такава дама.
Напротив, той танцуваше с унил поглед и помрачено чело, които дори възбудителният вихър на валса не бе в състояние да разсее.
Кавалерът на Джудит Джесурън беше Хърбърт Воуан.
Една бална зала може да се оприличи на калейдоскоп: лицата са едни и същи, само съответните им положения се менят. Преднамерено или не, по време на танците или през почивките, сега или сетне, все ще се озовете лице с лице, един до друг, с всекиго от гостите в салона.
Така и в балната зала на Монтего Бей се изправиха образ срещу образ две валсиращи двойки: Смиджи и Кейт, Хърбърт и Джудит.
То се случи по време на една почивка от шеметния въртеж на валса.
Франтът размаха цилиндър над гърди и се наведе дълбоко към пода; еврейката отговори на поздрава с величествено движение; братовчедът се поклони с поглед, пълен едновременно с тревога и молба, но в ответ креолката кимна с глава така леко и въздържано, че даже бдителният кустос, който зорко следеше всяко движение на четворката, не забеляза нищо.