Тая заран отново му се стори, че се налага вече да поиска ръката й, за да постави подходящ завършек на голямото празненство от предишната нощ.
Неговото чело още сияеше от лаврите, с които го бяха увенчали. Като втори Антоний той щеше да приближи триумфално неудържим до Клеопатра.
След закуската контето повика кустоса в един ъгъл и още веднъж изказа желанието си да му стане зет.
Дали държането на дъщерята по време на бала бе направило впечатление на бащата или някаква друга причина го накара да счете, че моментът е благоприятен, но той възприе Смиджиевото внушение. Все пак той настоя най-напред да говори с Кейт, за да я подготви за голямата чест, която предстоеше да й се направи.
Девойката бе отишла в павилиона. Там я потърси и плантаторът, за да се осведоми как е настроението й. Франтът също излезе в градината, но вместо да се приближи до виличката, тръгна да се разхожда малко по-далече из алеите, като от време на време късаше цветя или ловеше пеперуди, игриви и безгрижни като собствените му мисли.
Кейтиното лице не бе още изгубило своя меланхоличен израз, който го бе засенчил от сутринта, и приближаването на кустоса не го разсея. Напротив, посърналостта и се засили, сякаш потискащото присъствие на баща й, застанал между нея и слънцето, закри и слабия светлик, който все още се промъкваше в сърцето й.
От онова, което дочу тази утрин, тя схвана, че е настъпил часът, когато трябва или да се подчини на волята на баща си и да се примири със злочестия си жребий, или чрез непослушание да се изправи пред гнева му и може би… о, тя не знаеше какво…
Единственото, което знаеше, бе, че не обича Смиджи и че никога не би могла да го обикне. Тя не го мразеше. Тя изпитваше към него само безразличие, леко обагрено от презрение. Тя го смяташе за безвреден. Без съмнение щеше да бъде безвреден и като съпруг, но той не беше по вкуса на Кейт. Колко различен беше героят на сърцето й!
Нито влюбеният, нито бъдещият тъст можеха да изберат по-подходящо време за брачно предложение. При все че сега тя изпитваше към Смиджи повече безразличие, дори по-голямо презрение, отколкото преди, в същия този час намерението й да му откаже се разколеба.
Макар че обожателят и бащата изтълкуваха погрешно нейния вид на потиснатост, той въпреки всичко се оказа в тяхна изгода. Девойката не се измъчваше от любов по Смиджи, а от отчаяние пред несподелената страст към другиго и в това обезверение се криеше една надежда, единствената надежда за успех в полза на господаря на Монтагювия замък.
Нейното разколебаване бе примесено с наранена гордост и гняв; то съставляваше оня яростен бяс, който болезнено разкъсваше сърцето й и я тласкаше към отчаяни решения, способни да я отведат до пълното унищожение на всякакво бъдно упование, като че ли тя щеше да постигне блаженство, разрушавайки щастието на единственото същество, което можеше да й го дари.
Да, сърцето на Кейт Воуан достигна или почти достигна до онази страхотна неуравновесеност на нашата нравствена природа, когато любовта, убедена в своята онеправданост, дири утеха в отмъщението.
Смиджиевият бал, който увенча очакванията на оногова, в чиято чест бе уреден, се оказа съдбоносен за Кейтините надежди.
Положително тя бе хранила надежди, свързани с Хърбърт. Защото любовта й не би могла да се разгори без тях. Те се основаваха на нежните слова, казани при първата им раздяла. Колкото и слаб да бе първоизточникът, нейните блянове бяха издържали до балната нощ, защото тя ги бе таила и лелеяла въпреки раздялата, хулите и лъжливите доноси.
Наистина с течение на времето упованията бяха почнали да бледнеят, редуваха се периоди на съмнения, докато тя ненадейно срещна братовчед си на Дяволската канара.
Там, независимо от многото неблагоприятни обстоятелства, предназначени — както човек би могъл да допусне — да окажат противоположно въздействие, надеждите на младата креолка, вместо да угаснат отново закрепнаха.
Женски инстинкт ли й подсказа, че Хърбъртовият език е по-малко истинен от очите? Може би интуиция, подхранена от собствените й чувства, защото нали и тя се опита да играе същата подвеждаща игра. Тогава тя обаче по-малко повярва на думите, отколкото на наредите, понеже, когато очите им се срещнаха, както вече описахме, тя в тях откри разковничето, което възроди упованията й.