— Обещавам да нося още, щом успея да измъкна нещо от „Бъфа“.
— Отлично, мое момиче. А сега — промени тона си магьосникът и погледна мулатката въпросително — какво искаш от Чакра таз нощ? Имаш нещо на ум? Така ли, момиче?
Изглежда, че Синтия би предпочела да се изповяда пред оня, е чийто образ бе заета мисълта й, затова замълча, борейки се с колебанието ой.
— Защо не говориш? — запита страшният изповедник. — Ти боиш от стари Чакра? Няма нужда да казваш. Чакра знай твоя тайна. Ти любиш Кюбина, маронски капитан. Така ли?
— Така, Чакра. Нищо не ще скривам.
— Така трябва. От Чакра нищо не може да скриваш. Чакра всичко знай. Малко птиче казва на него всичко. Мда, сега да казваш по-нататък. Мислиш Кюбина не обича тебе, така ли?
— Така — съгласи се мулатката. Решителността й я изостави, за да отстъпи място на тревогата. — По-рано мислех, че той обича мене. Сега не.
— Мислиш Кюбина обича друга?
— Сигурно. Ах, зная.
— Тази друга коя?
— Йола.
— Йола! Нейно име ново. Тя на кого робиня?
— На Гостоприемна планина. Тя слугиня на господарка Кет.
— Малка Куошеба, така Чакра вика на нея — измърмори старият негър е гримаса на посветен в тайни човек. — Е, таз Йола — поде отново той — отде идва? Никога Чакра не чул това име преди.
— О, така, Чакра. Не казах на тебе. Йола купиха от евреин. Тя идва на плантация, кога ти… кога ти напусна плантация.
— Кога напускам плантация да умирам на Дяволска канара. Така ли, Синти?
— Така. Тя идва скоро след това.
— Така! И ти знайш Кюбина обича нея?
— Знам.
— А момиче?
— Как може да не обича Кюбина?
Отговорът издаде увереността на мулатката, че счита капитана на мароните за неустоим.
— Добре, тогава какво искаш да прави Чакра? Искаш да отмъстиш на Кюбина, защо тебе мами, така ли? Искаш Чакра да прави смъртно заклинание?
— О, не, не. Моля те, Чакра, не.
— Тогава любовно заклинание, така ли?
— Така. Да люби мене Кюбина, както преди. Както аз мислех, че той обича мене. Можеш ли, добри ми Чакра, да правиш Кюбина да люби мене?
— Всичко може стари Чакра. Да докаже на тебе — продължи африканският жрец е уверен вид, — Чакра ще прави любовно заклинание на Кюбина.
— О, благодаря, благодаря! — рече Синтия и протегна напред сключени ръце, говорейки с глас на гореща благодарност. — Всичко ще правя за тебе, Чакра. Ще нося всичко, какво Искаш. Ще открадна ром, ще открадна вино. Ще нося всяка нощ ядене.
— Така, Синти. Ти мило момиче. Не стига това. Трябва повече.
— Всичко, каквото ти казваш. Какво повече?
— Трябва да помагаш на заклинание. Трябва двама да правим заклинание. Заклинание иска двама да помагаме.
— Само казвай, какво да помагам. Всичко ще правя, каквото казваш, Чакра.
— Така! Тогава слушай! Чакра ще казва, какво трябва Най-напред да сядаш на одър там. Трябва доста време.
Жената се подчини и седна на бамбуковия нар. Със свито сърце заради сключената спогодба тя почна безмълвно и внимателно да следи всяко движение на уродливия магьосник.
Глава LXVI
ЛЮБОВНОТО ЗАКЛИНАНИЕ
Лицето на магьосника доби тържествено изражение, издаващо твърда решителност, и мулатката предугади, че в замяна на своите услуги негърът ще поиска от нея нещо повече от възнаграждение в храна и напитки.
Неговото тайнствено държание, докато обикаляше колибата и се спираше ту пред един, ту пред друг от предметите, които украсяваха стените, или тършуваше из малките торбички и кошници, сякаш дири някакво особено биле, тържественото мълчание, смущавано единствено от жалните въздишки на водопада, които достигаха отвън — всичко потискаше духа на Синтия и въпреки природната си храброст и безстрашие, поддържани от изгарящата страст, която я измъчваше, тя се поддаде на необясним страх.
След като се поклони пред всеки фетиш поред, жрецът на Оуби отново посвети вниманието си на бутилката с ром, навярно най-мощното божество в целия му пантеон. Той повторно налапа гърлото на шишето и пи продължително; сетне възкликна „въф“ и върна стъклото на мястото му. Едва тогава той седна на корубата на една гигантска костенурка, която съставляваше част от покъщнината в неговия храм, и почна да дава на своята послушница наставленията си.
— Най-напред — почна той — не може да става любовно заклинание на мъж, ни на жена, ако на също време не се прави смъртно заклинание.
— Какво! — развълнува се мулатката. — Смъртно заклинание! Върху Кюбина?
— Не. Не на него. Не става нужда. Но преди Кюбина да може да люби тебе, друг трябва да умира.