— Да, да — съгласи се Джесурън, — жная вшишко това. И ако Оуби не ушпее — добави той с глас на съмнение, ти имаш едно биле, драги Шакра. Жная, ше имаш едно биле толкова мощно, колкото Оуби или кой да е друг от вашите богове.
Двамата си размениха погледи на взаимно разбирателство.
— Колко време ще трае твоето заклинание, за да окаже въждейщвие? — запита чифликчията след късо мълчание, през което той направи някакви изчисления.
— Зависи — отвърна Чакра — от обстоятелства колко време аз искам да трае заклинание. Ако иска, Чакра може да праща на оня свят най-як мъж до три дни или за три часа. Това много бързо и подозрително. Магия от три часа много силна. Тя не като наказание на Оуби, тогава тя прилича на отрова.
— Отрова! Да, на такова ще изглежда.
— Три дни много късо. Три седмици точно време. Тогава заклинание ще прилича на треска — на тифус. Никой не ще се съмнява.
— Три недели, кажваш! И никакви прижнаци, които да предижвикат шкандал? Сигурен ли си, ше е дощатъшно? Помни, кущосът е як шовек. Як като бик.
— Не се тревожете. Ако и як като бик, кога правя заклинание, той ще става слаб като новородено теле. Аз ще се погрижа той да става теленце по-преди. Сега вие ще говорите, господарю Джейк. Оуби не като роби. Роби само негри. Никой не плаща за работа. Оуби прилича на бели господари. Не плащаш ли на Оуби, Оуби не работи.
— Ражбира се. Съвжем шещно и правилно. На Оуби трябва да се заплати. Но я кажи, Шакра, колко ишкаш за заклинанието.
— Ако Оуби сам не иска да прави заклинание, цена ще струва сто фунта островни. Кога той сам иска да прави, тогава има разлика. Тогава цена ще струва петдесет.
— Петдесет фунта! Много пари, драги Шакра! В сегашния жлушай Оуби е заинтересуван повеше от вшеки другиго. Той има неприятел, на когото трябва да се отмъщи. Така ли, драги Шакра?
— Така. Чакра не отрича. Затова Оуби съгласен на малка цена — петдесет фунта. Оуби враг на велик господар, но той силен, както казвате, много трудно да се прави на него магия. Друг магесник ще иска всички сто фунта. Да! Друг не може да свърши тая работа. Само Чакра има сила.
— Да не шпорим повеше за цената. Нека бъде петдесет. Ето ти половината за капаро.
Подбудителят подхвърли в простряната шепа на негъра пунгия е монети.
— Вшяшко, което ишкам — продължи Джесурън, — е до три седмици да шпешелиш ощаналата половина. И тогава ще жме квит с кущош Вожан, защото и аж имам да се ражплащам ж него, както и ти, Шакра.
— Доста по въпрос, господарю Джейк. Преди да минават три дни, заклинание ще почва да работи. Идвайте отново на Дупка на призраци след четири нощи да казвам на вас как отива работа. Въф!
Отново кратунката влезе в работа и след „целувка за раздяла с коняка“ бутилката бе оставена в колибата, а достопочтената двойка излезе навън.
Жрецът на Оуби преведе своя съзаклятник през вира и щом се прибра в храма си, се запретна усърдно да довърши, каквото бе останало от напитките.
— Въф! — пуфтеше той през промеждутъците между две продължителни надигания на бутилката. — Дърт проклет евреин, по-зъл от Чакра, по-зъл от сам дявол. Не знам защо на него отмъщение. Не моя работа. Аз търся отмъщение. В име на велик Акомпонг той ще дава него на мене! Ако това момиче вярно, както други момичета бяха, за три седмици горд дебел господар съдия, кой мене осъжда на Дяволска канара — кусус рудолуром, как той вика сам себе, не ще има повече месо на кокали от скелет, кой той мисли, че на Чакра. Когато той умира, когато умира, ще вземем щерка на тая Куошеба, коя преди двайсет години отблъска любов на коромантиец за жълт марон. Може малка Куошеба сега да идва при магесник Чакра, въф!
Заканата запали зловеща светлина в хлътналите очи на жреца на Оуби; белите акулоподобни зъби, блеснаха, докато се хилеше. Грозен като самия дявол, той се усмихваше, произнасяйки потресната заплаха.
Конячната и ромовата бутилка бяха многократно опитвани, докато силното тяло на негъра бе победено от още по-силните алкохолни пари, и с ужасна закана на уста той най-подир се просна безчувствен на земята.
Там, под светлината на кандилото, което мъждукаше съвсем слабо, той се изпъна подобно на уродлив сатир, когото с гневен удар Бакхус е повалил.
Глава LXVIII
ТАЙНСТВЕНАТА ПОДБУДА
Първоначалната подбуда, която караше магьосника да подготвя смъртта на кустоса Воуан, бе достатъчно силна и едва ли се нуждаеше от новия подтик. Както видяхме, Чакра търсеше кръвна разплата. Това бе лесно и просто разбираема.
Не така лесно обаче можеше да се отгатне какво караше евреина да постъпва по този начин. Той беше укрил тайната си от всички и не бе я поверил дори и на негъра. Досега подбудите на Джесурън изглеждаха загадъчни, но вече се налага да ги разкрием. Тяхното обяснение ще покаже, че те бяха напълно естествени — напълно естествени за характера на този престъпен и жесток човек.