Синтия спадаше към числото на робите, които са известни като „нощни птици“. Тя имаше навик да скита нощно време из горите с различна цел, но напоследък най-вече с надежда, че ще успее да проследи Кюбина, когато се среща с Йола.
При едно от скитанията си тя попадна на човек, който я изпълни с ужас — напълно естествен ужас, защото той всъщност не бе човек, а призрак — духът на магьосника Чакра.
Тя повярва, че наистина вижда духа на стария негър, и без съмнение би живяла дълго време с това си убеждение, ако й се бе удало да избяга, както и се опита да стори. Ала дългите маймунски ръце на магьосника я обвиха мигновено и не й позволиха да се изкопчи. Така тя се увери, че не призракът на магьосника, а лично самият Чакра я държи в обятията си.
Тази среща все пак не бе съвсем случайна, поне за коромантиеца. Той отдавна се мъчеше да влезе във връзка с мулатката. Тя му бе необходима за неговите кроежи.
Синтия не издаде на никого случилото се. Въпреки своята грозота магьосникът бе приятел на нейната майка и той често бе люлял на коленете си Синтия като дете. Но езикът на дъщерята на Джуно, така се наричаше майката, бе вързан с много по-мощни средства от благодарността. Страхът бе едно от тях, а имаше и други. Ако Чакра се нуждаеше за своите кроежи от мулатката, тя, от своя страна, както й подсказа инстинктът, можеше да се възползува от услугите на магьосника. Той бе тъкмо човекът, който щеше да й помогне да си отмъсти.
Начаса двамата се сдушиха.
Взаимният им съюз бе отскорошен и датираше само от няколко дни или по-скоро нощи преди нощта, в която Синтия посети за пръв път Чакра в храма на Оуби.
Целта или най-малко една от целите, за които коромантиецът възнамеряваше да използува робинята, пролича достатъчно ясно от разговорите помежду им. Той искаше нейната помощ, за да направи смъртно заклинание ма плантатора Воуан. Характерът на Синтия, който Чакра познаваше добре, и възможностите, които се откриваха пред нея като домашна прислужница, щяха да му обезпечат една сигурна помагачка. Предполагаемото любовно заклинание, което той обещаваше да направи на Кюбина, бе в ръцете му оръжие, с чиято помощ той подведе много лесно своята съучастница в изпълнението на престъпните си замисли.
В поредицата от пъклени начинания, които негърът кроеше влизаше и решението да се направи някой ден смъртно заклинание на марона, да се „омагьоса“ и Кюбина. Чакра бе уморил и бащата — стария Кюбина, след като се бе мъчил цели двайсет години да го прати на оня свят. Той не бе още успял да изпълни своя отвратителен план по отношение на сина само поради липса на подходящ случай. Ала както си бе отмъстил на бащата, така смяташе да се разплати и със сина в името на една стара омраза, която предхождаше раждането на Кюбина, но бе свързана с това събитие.
Естествено, магьосникът не разкри това свое намерение на Синтия.
Подбудите, които тласкаха коромантиеца да желае смъртта на Лофтъс Воуан, не криеха нищо тайнствено и между всичките му проектирани или извършени злодеяния това престъпление можеше да се позовава най-много на „смекчаващи вината обстоятелства“. Жестоката присъда и последвалото оковаване на Дяволската канара бяха достатъчно властен подтик да накарат дори една по-кротка натура от тази на Чакра да жадува за мъст. Едва ли е нужно да се изтъква, че те възбуждаха жаждата му за разплата до крайния предел.
Възкресението на магьосника може да изглежда тайнствено и в очите на робинята Синтия то имаше свръхестествен характер. Съществуваше един човек обаче, който не намираше в него нищо загадъчно. Жрецът на Оуби дължеше връщането си към живота не на някакъв африкански бог, а на един израилтянин — на Джейкъб Джесурън.
Да се освободи магьосникът и на негово място да се постави някой труп, който щеше да се превърне скоро в скелет — не бе трудна работа. В своя склад търговецът на роби винаги можеше да намери подобна стока. При нужда той без угризение на съвестта не би се поколебал да превърне И някой жив роб в труп.
Подменянето на труповете нямаше нищо общо с човечността. Ако евреинът нямаше някакви други по-важни поводи, Чакра би изгнил под сянката на зелевата палма.
Ала Джесурън си имаше съображения, вероятно повече от едно, които го подтикваха да спаси живота на осъдения престъпник.
След възкресението си магьосникът продължи своето наказуемо занятие, дори с по-голяма настървеност отпреди, но сега тайно и прикрито.