Сигналът не се повтори. Не последва отговор, защото оня сходен звук, който се дочу като далечно ехо от гората, бе само подражателният глас на присмехулника.
Кюбина, свикнал да различава нощните шумове на леса, не се подведе от лъжливата свирня. Цялото внимание на момъка се погълна от двамата странника, които все още стояха на ръба на скалата. Зад тях небето се светлееше и силуетите им се очертаваха съвършено ясно.
След около минута маронът ги видя как се размърдаха, после се изгубиха от погледа му — не изчезнаха във въздуха, а потънаха в пропастта, сякаш се отвори тайнствен капак и ги прие във вътрешността на бездната.
Видяното не смая много Кюбина. Той отгатна, че мъжът и жената слязоха в дупката. Учуди се все пак как се бяха спуснали.
Изненадата му бе краткотрайна. За няколко секунди той се озова на края на стената, точно там, където се скриха евреинът и мулатката. В плетеницата от клони и извити пълзящи растения, които покриваха повърхността на скалата, момъкът забеляза смътните очертания на стъпала. Дори под призрачната светлина на месеца той успя да различи как човешки ръце бяха спомогнали да се направи тази природна стълба.
Кюбина не се бави да я разучава. Един много по-интересен предмет погълна вниманието му. По облата повърхност на вира, осветена от луната, прилична на огледало в рамка от тъмен махагон, се движеше заострен продълговат предмет: ладия.
В средата на лодката се гърбеше една фигура. Човек или бродник?
Имаше вид на демон с човешко тяло: дълги маймунски ръце, гърбица, зъби, лъщящи на светлината на месеца като резците на акула, образ, нямащ нищо човешко за оня, който го зърва за пръв път.
Маронът обаче го бе виждал и преди. За него тези черти, макар и не близко познати, не бяха неизвестни. В лодката се намираше или духът на Чакра, или самият Чакра!
Глава LXXIV
СИНТИЯ ПРЕЧИ
Сърцето на младия марон, макар и по природа безстрашно и храбро, бе обхванато за миг от уплаха. Кюбина познаваше магьосника от Гостоприемната планина. Не беше близък с него, но лесно можеше да отъждестви личността му, защото всеки, който зърнеше веднъж Чакра, го запомняше за цял живот.
Младежът, като всеки друг на мили околовръст, бе в течение на делото против коромантийския подстрекател, завършило с сковаването му на Дяволската канара. Особеният начин на изпълнението на присъдата, нейната жестокост и славата на мястото, където престъпникът бе обречен да прекара последните жалки часове от земния си живот, всичко бе съчетано така, че да направи смъртта на магьосника по-известна от живота му. Малцина хора от западния край на острова не бяха слушали за Чакра и за особения начин на изкупление, което правосъдието му отреди заради престъпленията му.
Наред с другите и Кюбина считаше коромантиеца за мъртъв. Нищо необикновено тогава, че сърцето на момъка за миг се разхлопа, когато видя в лодката Чакра да гребе по спокойната повърхност на яза.
Една среща с магьосника би смутила всекиго, който би се натъкнал на него при по-обикновени обстоятелства, ала неочакваната му поява точно сега предизвика у марона едно усещане, малко по-силно от изненада. Известно време младежът стоя разтреперан на скалата.
Много скоро все пак той си спомни за думите на своя лейтенант, който бе изпаднал в див ужас. Куокоу, като повечето от негрите, вярваше непоколебимо в „бродници“ и „зли духове“. Той бе сигурен, че е съзрял привидението на Чакра и обхванат от страх, вместо да се опита да проследи призрака и да се увери дали е от плът и кръв или е само „въздух“, бе хукнал, колкото му крака държат, да се спасява, оставяйки духа на Магьосника пълен господар на терена.
Кюбина, по-малко податлив на суеверия, допусна само за миг да го заблуди мисълта за някакъв „бродник“. Случилото се с Куокоу, както и присъствието на чифликчията и на спътницата му, дошли тук с някаква задача, доведе марона до заключението, че онова, което вижда, не е духът на Чакра, а самият магьосник в плът и кръв.
Как коромантиецът бе успял да оживее, момъкът не бе в състояние да си обясни лесно, но Кюбина имаше пъргав ум и присъствието на евреина насочи младежа към просветление в тайната на загадъчното възкресение.
Доволен, че видя лично Чакра, капитанът на мароните зае положение, което му позволяваше да наблюдава както движенията на човека в члуна, така и на ония, които го бяха повикали отвъд вира.
Подир малко лодката се загуби от погледа му. Мина под храстите в подножието, където не се виждаше отгоре.
Можеха да се дочуят гласове, но не ясно.
Кюбина успя да различи три гласа, които вземаха участие в разговора: баса на негъра, баритона на евреина и на по-големи промеждутъци тънкото сопрано на мулатката.