Когато се озова пред вратата, бащата почука тихо и извика в полушепот: „Жудит!“
— Ти ли си, стари рави? — запита нечий глас отвътре и бързите стъпки, които се чуха, издадоха, че или еврейката още не си е легнала, или че се е наспала и е вече на крак.
Вратата се открехна и достойният отец на будната рожба се промъкна в стаята.
— Е-е — почна Джудит, когато Джесурън влезе вътре. — Не ще те питам къде си ходил, драги татко. Някаква сделка с роби, предполагам. Но аз за какво съм ти притрябвала, та ме караш досега да те причаквам. Наближава да съмне и, да си призная, страшно ми се спи.
— Ах, Жудит, милишка — простена бащата. — Вшишко се обърка, вшишко!
— То личи от оклюмалия ти вид. Какво те тревожи, скъпи татко?
— Ах, Жудит, не ме огорщавай ж думите си. Имам нещо важно да ти кажа, преди да отида да шпя.
— Говори тогава бързо, че и на мене очите ми се затварят. Какво има, моля ти се.
— Добре, Жудит, милишка. То е, ше не трябва повеше да се задяваш ш тоя млад приятел.
— Кой млад приятел имащ предвид, човече?
— Вожан, ещещвено. Младия Вожан!
— Охо, сега запя на друг глас. Какво те прихвана?
— Имам си пришини, Жудит. Пришини си имам.
— Кой ти каза, че се задявам с него. Не, татко, напротив, държа се съвсем сериозно.
— Нямах това предвид, Жудит.
— Какво тогава, старче? Кажи да разбера!
— Ишкам да кажа, ше не трябва да задълбочаваш повеше нещата ж младежа. Тошно така! Докато не науша нещо по-положително за него. Мижлех, ше ще бъде богат. Жнаеш, така мижлех, дъще, но открих тая нощ, тошно тая нощ, ше може би той не ще щрува и шилинг. Жледователно, Жудит, ти не би могла и да помижлиш да се жениш за него — и не трябва да мижлиш, докато не щане яжно положението му.
— Татко — рече еврейката, като изостави внезапно шеговития тон и заговори сериозно, — много е късно. Не те ли предупредих, че тарантулата може сама да се хване в клопката, която готви за другите. Поговорката излезе вярна. Аз съм твоя нещастен паяк.
— Нима говориш сериожно, Жудит? — разтревожи се бащата.
— Да! Отвъд спи мухата — и дъщерята посочи с очи към койката в галерията, — спокойна, че не ще й сторя никакво зло. Даже да е толкова беден, колкото изглежда, че е; дори да е толкова незначителен, колкото последният роб от чифлика ти, за мене той е достатъчно богат. И ако не стане мой съпруг, вината ще бъде негова, не моя.
Гордият уверен глас на еврейката се разколеба при последните думи. Условността на заключителното изречение и известна нерешителност в изражението на лицето подсказваха, че тя все още не е сигурна в лицето на Хърбърт Воуан.
Въпреки вниманието му на бала и онова, което се бе случило оттогава, нея продължаваше да я измъчва загнездилото се в душата й съмнение.
— Никога, Жудит — отсече властно чифликчията. — Да не си и помижлила за подобно нещо. Ти не трябва да се жениш за бедняк. Никога!
— Бедняк, не ще и дума, ала това не трогва ни него, ни мене.
— Ще те лиша от нажледство — закани се евреинът, давайки воля на отмъстителната си ярост.
— Прави, каквото щеш. Лиши ме, щом ти е угодно. Но помни, старче, че ти пръв почна играта и че ти ме накара да участвувам в нея. Ако сега има опасност да изгубиш заложеното, каквото и да е то, знай, че рискуваш да загубиш и мене, ако той…
Независимо каква щеше да бъде недоизречената мисъл, която премина в този вълнуващ момент през Джудитината глава, тя й причини страдание, както пролича от спусналата се над красивите й вежди сянка.
Не е известно дали тя щеше да довърши или не речта си. Гневният баща я прекъсна:
— Сега няма да шпоря ш тебе, Жудит. Върви да шпиш, момише. Върви да шпиш. Жнай, ше държа на думата си! Ако тоя голтак ощане просяк, той никога не ще се ожени за теб ж мое съгласие. А беж мое съгласие той не ще подуши шилинг от парите ми. Разбираш ли, Жудит?
Без да изчака дъщиния отговор, който беше не по-малко предизвикателен от заплахата му, евреинът избърза да излезе от стаята на Джудит и се повлече по верандата.
Глава LXXVII
КЪДЕ ПО-НАПРЕД?
След като се изкачи на ръба на скалата, маронът постоя известно време да обмисли какво му предстои.
В гърдите му бушуваха вълнения, породили се от странните разкрития, които току-що подслуша. Умът му бе в такова състояние на хаотичност, че не можеше да отсъди какво трябва да се предприеме или къде да се отиде най-напред.
Най-силно се вълнуваше Кюбина от мисълта за откритото родство по майчина линия с госпожица Воуан. Колкото и необикновено да изглеждаше, то не можеше да не събуди в сърцето му братска обич към младата господарка, към която хранеше романтично приятелско благоразположение. Но от думите на заговорниците момъкът не можеше да заключи, че опасност застрашава новооткритата му сестра. Поне на първо време не съществуваше подобна заплаха, макар че някои ужасни, недоизказани намеци на Чакра, говореха за такава възможност в по-далечно бъдеще.