Младежът би го сторил без съмнение, ако му бе известно, че планът на съзаклятието е окончателно установен. Но както вече поменахме, той не смогна да подслуша последните думи на Чакра относно Синтия и шишето с люто биле. Всичко останало сочеше неясно за някакви мерки, които се налагало да се вземат, за да се осуети заминаването на плантатора за Спаниш Таун.
Щеше да има достатъчно време, разсъждаваше маронът, да се предприеме необходимото, ако отиде и на утрото в Гостоприемната планина. Там можеше да се яви, преди г. Воуан да е потеглил на път. Щеше пак да отиде навреме, и то когато появата му не би дала повод за ненужни усложнения.
Той не се сети, че пътникът може да го превари. Кюбина не знаеше кога ще тръгне плантаторът, но допусна, че знатният кустос не ще стане рано. Маронът не можеше да си представи, че не ще го завари в Гостоприемната планина.
Така че момъкът реши да отложи посещението си с някой и друг час подир пукването на зората и междувременно да се подготви за програмата, която се отнасяше до съвършено друго начинание, намислено от предишния ден.
Предстоеше му да се срещне с Хърбърт Воуан. Беше уговорено да се намерят утринта на същото място, където се бяха сблъскали за пръв път: на поляната, под голямото памуково дърво.
Младият англичанин поиска срещата, защото макар и; да не бяха се виждали от деня, когато бяха спасили беглеца, двамата поддържаха връзка чрез Куокоу, който пренасяше бележките им.
Хърбърт имаше нещо предвид, за да желае да види марона. Искаше му се да поговори с Кюбина, за да си изясни някои обстоятелства, които напоследък го озадачаваха и смущаваха.
Едно от тях бе съмнителната история на господаря му във връзка с червенокожия избягал роб. Куокоу бе съобщил на англичанина, че беглецът се намира още при мароните в планинското им селище, където го бяха приели като свой и бе станал в действителност сам той марон.
Това не съответствуваше с дадените му от Джесурън сведения. Куокоу обаче не бе в състояние да обясни причините, понеже тайната, която кустосът изискваше да се запази, завърза езика на Кюбина по този въпрос и дори собствените му хора не знаеха, че той замисля нещо против евреина.
Този не беше единственият въпрос, който затрудняваше племенника на г. Воуан и на който той разчиташе да получи осветление от Кюбина. Самото положение на Хърбърт в чифлика, което напоследък го смущаваше и го караше да потръпва, също се нуждаеше от изяснение. Около себе си той не виждаше кого би могъл да запита и никога през живота си не бе усещал по-голяма нужда от душеприказчик.
В своето затруднение той си спомни за своя горски познат — капитана на мароните. Струваше му се, че умният мулат е най-подходящият човек. Хърбърт не бе забравил направено при раздялата предложение, което той прие условно и което сега се оказа пророческо, защото изразените тогава уговорки сега се сбъднаха. Налагаше му се да се възползува от приятелската готовност на жълтия ловец и затова той му определи среща под памуковото дърво.
Маронът не по-малко желаеше да се види с младия англичанин. Той бе запазил чувството на благодарност за неговата великодушна намеса в неравния двубой и въпреки че нямаше досег със своя благороден съюзник, той си спомняше за него с дълбока признателност.
Кюбина гореше от желание да даде израз на своята готовност за отплата, а същевременно имаше и други причини да иска да види младия англичанин точно сега. Срещата, която той даде на Йола за нощес, имаше малко по-различно предназначение от чистото повторение на любовните клетви, които си казваха по всевъзможни поводи нощ подир нощ.
Сега, когато наближаваше да пукне зората, маронът, вместо да се прибере в планинския си дом, реши да отиде на полянката и там, под покрива на памуковото дърво, да прекара няколкото часа, които му оставаха на разположение.
Той нямаше време да се връща в къщи. Слънцето щеше да се извиси след три-четири часа. Срещата с Хърбърт Воуан трябваше да се състои малко подир изгрев слънце. Кюбина не би могъл да отиде до „града“ си и да се върне навреме. Това беше немислимо.
Да нощува под някое дърво или на клоните на някое дърво не бе нещо ново за младежа. Никога не бе му минавало през ума, че подобно легло е неудобно. При своите походи на лов за диви свине, които често продължаваха с дни или седмици, той бе привикнал да почива на студената земя, върху куп сухи листа, на гол камък, навред. За марона не бе от значение дали покрив ще закриля дрямката му, дали дърво ще засенчва съня му и дали от тревистото си легло той ще вижда над главата си да блести звездният небесен свод. Такива бяха изобщо условията на всекидневния му живот.