Там можеше да намери убежище дори убиецът, сигурен, че не ще го преследва правосъдието. Тези гористи планини бяха приютили не един злодей.
Там имаше множество престъпници, съществуваха дори цели шайки, с които островните власти не бяха в състояние да се справят. На Чакра бяха добре известни всички тези обстоятелства и той познаваше лично някои от разбойниците, някои от най-големите кръвници и главорези. Приготовленията на магьосника имаха за цел да влезе във връзка с една от разбойническите банди. На тях той се готвеше да даде сигнал.
След като опъна кожуха в подходящо направление, коромантиецът взе рефлекторната лампа и я закачи откъм страната на наметалото, която гледаше към планините. Той извади кремък, огниво и прахан, с чиято помощ запали фитила.
Лампата светна ярко и отразената от късчетата огледало светлина можеше да се забележи на мили от пустинята, а бе напълно закрита за погледи от плантациите. Стените на кратуната не позволяваха на пламъка да се види откъм гърба. Опънатата завеса пък пречеше да се забележи трептенето на отблясъците, които можеха да издадат тайния сигнал, защото той не бе предназначен за честните люде по посока на Монтего Бей, а за престъпниците от Трелоунийските възвишения.
— Тъкмо нощ да се вижда лампа — прошепна магьосникът, който се любуваше на майсторията си със скръстени ръце. — Небе черно като дяволски казан с катран в пъкъл. Стари Адам винаги държи момче на пост. То непременно ще вижда лампа.
Никога Чакра не бе изглеждал по-страшен отсега.
Махнал широкото наметало, което донякъде спомагаше да се прикрие уродливостта му, той бе останал по къса риза, естествено от червена фланела, покриваща единствено гърбицата. По-голямата част от тялото му бе гола и черната набръчкана кожа лъщеше на силната светлина на рефлектора. Свирепите черти на лицето, притиснато от нахлупената над слепите очи гъжва със змийска украса, стърчащите от пояса нож и пищов, всичко представляваше страхотна картина, която не можеше да не събуди ужас у всеки, които види този човек звяр.
Неговата безформена фигура, застанала неподвижно под светлината на лампата и стърчаща над площадката на върха, можеше лесно да бъде взета за превъплъщение на дявола — на онзи африкански зъл дух, по чието име бе наречена канарата.
Чудовището остана в това положение напълно безмълвно, с очи вперени в далечните планини, които неясно се очертаваха в нощния мрак. Мълчанието и неподвижността му траяха само няколко минути.
— Въф! — възкликна негърът и отпусна ръце, сякаш се канеше да извърши някакво действие. — Знаех, че те ще виждат мене скоро. Идва вече оттам отговор.
Докато той си приказваше, на върха на далечния хребет лумна внезапно ярък огън, който все така внезапно угасна.
След малко последва втори пламък, пак на същото било. И той угасна по същия начин. Сетне измина нов еднакъв промеждутък и се яви трета светлина.
И трите сигнала приличаха на проблясъци от запалена купчинка барут.
В момента когато бе даден третият знак, коромантиецът се приближи до лампата и угаси светлината.
— Нямам нужда повече от тебе — заговори той на светилото си. — Ако тебе оставям тук, ти ще правиш на мене беля. А и на Чакра става студено. Не може без стар кожух.
Като изрече тези думи, магьосникът свали рефлектора, после наметалото, което освободи от пръта. Той наметна дрехата на плещите си и се придвижи към предната част на площадката, на чиито ръб седна с провесени надолу нозе.
Глава CIX
ГЛАСЪТ НА ПУСТИННИКА
От мястото, където бе седнал Чакра, се виждаше господарският дом на Гостоприемната планина, т.е. би се видял, ако бе денем или лунна нощ. Ала сега мрак забулваше цялата долина в непрогледна сянка и местоположението на къщата можеше да се предположи единствено по светлината, която излизаше през жалузите на прозорците. Тя сочеше на коромантиеца къде се намира жилището.
От няколко наредени един до друг прозорци струеше силен блясък. На негъра бе известно, че това са прозорците на големия хол или приемната. Неговите предни прозорци не можеха да се забележат от Дяволската канара, защото бяха обърнати към долината, не към планината. г Магьосникът знаеше добре. Гой бе проживял четиридесет години в стопанството на Гостоприемната планина и затова бе запознат с точното разположение на постройките.
Обилната светлина издаваше, че долу има забава, навярно прием.
„Въф — изсумтя изродът, когато очите му съзряха светлините, — изглежда не тъгуват долу. Сигурно още не узнали новина. Навярно роби отнесли труп на кусус в Контентова плантация. Тук не знаят за случилото се. Те не подозират, че горди господар на «бъф» сега студен труп. Долу има сигурно веселба, да се гръмна! Те правят долу празник. Така да бъде! Няма значение. Търпение, стари негъре! И ти ще получаваш от гозба на бели господари. И ти ще получаваш пай от техни съдове, от вилици и лъжици и от сребърни паници. Ама ще бъде улов! Въф!