Ужасът, който Дяволската канара всява, не се дължи все пак изключително на суеверието; той отчасти е свързан и със спомена за една потресаваща история; защото на скалата е била изпълнена една присъда, която по своето жестоко хладнокръвно варварство заслужава да се нарече престъпление.
Този плосък връх е послужил като окървавените храмове на Монтесума за олтар, на който е бил принесен в жертва един човешки живот. И то не в отдавна минали времена и не от кръвожадните жреци на ацтеките, а от бели хора от европейско потекло, жестоки и свирепи като тях. Там една черна жертва е издала последен дъх. Ако можеше да говори, онази самотна палма би разправила повестта на мъченика, чиито кости се белеят, пръснати около корените, подхранващи буйната зеленина на дървото! Но то е нямо! И все пак историята бе разказана: не някаква легенда, а истинска случка, при това толкова безчовечна, че заслужава да й се посвети самостоятелна глава.
Глава II
НЕГЪРСКИЯТ МАГЬОСНИК
Няколко години преди времето, в което започва нашият разказ, обожаването на злия дух Оуби от негрите роби на остров Ямайка бе предизвикало множество смутове.
Служителите на този ужасен култ страхотно се бяха умножили, дотолкова, че почти във всяко по-голямо стопанство на острова се срещаше по един „жрец“, или, другояче казано, по един „магьосник“. Названието „жрец“, макар и да се употребява често, когато става реч за тези измамници, не е правилно. Преследванията на белите правеха опасно упражняването на магьосничеството и смъртно наказание заплашваше неговите изпълнители. По-уместно би било те да се наричат знахари.
Тия тайнствени лечители бяха, кажи-речи, винаги мъже — много рядко жени — и обикновено произхождаха от Африка. Навред те бяха хора в напреднала възраст и с грозна външност; колкото по-отблъскващ вид имаше даден врач, на толкова по-голям успех той се радваше при упражнението на своето престъпно занятие. Неколцина измежду тях се славеха като „магьосници“ и тяхната именитост се дължеше на изкуството им да възкресяват мъртви. Тъй поне вярваха техните невежи събратя роби, които и не подозираха, че лъжливият покойник е само приспан, а не мъртъв, тъй като неговата наподобяваща смъртта вцепененост се предизвикваше тайно от самия магьосник с помощта на отвара от упоителната билка caladium.
Тук не му е мястото да се впускам в обяснения върху тайнствата, свързани с поклонничеството на Оуби, които не крият нищо загадъчно за оня, който има очи и разум. Навсякъде, където ми се случи да пътешествувам, аз се сблъсках с поклонничеството на зли духове. Култът към тях заема челно място в обществения живот на диваците; той дори се промъква негласно и в живота на цивилизованите народи.
Читателят, който може би, все още не е схванал какво се крие под израза поклонничество на зли духове, ще разбере за какво ставка дума, когато поясня, че „жрецът на Оуби“ от Западна Индия съответствува на „племенния лечител“ на северноамериканските индианци, на „чародееца“ от Южна Америка, на „дъждопризователя“ от Южна Африка, на „фетишовия гадател“ от гвинейския бряг, тъй като той има толкова много и разнообразни имена, колкото са и дивите племена.
Поклонничеството на злите духове представлява зачатък на религия в душата на дивака, но дори когато суеверието отстъпи място на един по — възвишен стремеж към безсмъртие, то не смогва да се освободи от повоите на невежеството с неговата първоначална и почти неизменна проява — магьосничеството.
От изказаното по-горе твърдение, че във всяка голяма плантация се срещаше по един негърски магьосник, не правеше изключение и Гостоприемната планина. Това стопанство също имаше щастието, или по-скоро нещастието, да притежава един жрец на Оуби — един стар негър от племето короманти, наричан Чакра; неговият страшен и свиреп изглед не можеше да не допринесе той да стане един от най-известните знахари. За негова беда той наистина се бе прочул като такъв.
Отдавна върху магьосника тегнеше подозрение, че е отровил предишния собственик на имението, напуснал внезапно и по загадъчен начин белия свят. Но трагичната му участ бе оплаквана от малцина, защото той си бе спечелил славата на коравосърдечен господар. Най-малко сегашният притежател на стопанството можеше да скърби за смъртта му, защото тя му бе позволила да стане собственик на един имот, на който той отдавна бе хвърлил око.