Подобни картини бяха обичайно явление за стопанството на Джейкъб Джесурън, но в деня подир несполучливото посещение на търговеца на роби в Гостоприемната планина в чифлика предстоеше да се разиграе едно по-рядко зрелище. За негова сцена беше избран вътрешен двор, разположен непосредствено до господарския дом; голямата къща съставляваше едната страна на квадрата и гледаше към двора през занемарена, разнебитена веранда.
Точно срещу жилището се издигаше друга голяма сграда, образуваща противоположната страна на двора; двете постройки бяха съединени с високи и яки стени, които затваряха карето.
Здрава двойна врата в средата на една от дворните стени водеше за околовръстната външна ограда.
Поради липсата на комини и прозорци и заради своя гладък архитектурен стил, зданието, което се намираше срещу господарската къща, можеше да мине за голям хамбар или за плевник. Едно надникване в него обаче беше достатъчно за да се опровергае подобно предположение. Вътре се виждаха купчини от човешки същества с всички цветове на кожата: от абаносовочерно до белезникавожълто, заели всевъзможни положения: седнали, прави и легнали по пода; мнозина бяха оковани във вериги на двойки един за друг, Изражението на лицата им беше не по-малко разнообразно: едни се бяха сгърчили, унили и мрачни; други се оглеждаха с уплаха, сякаш се сепваха от мъчителен кошмар, недоумявайки дали всичко е насън или наяве; трети се бяха втрещили тъпо и безцелно като идиоти; тук-таме неколцина, явно нехаещи за миналото, настоящето и бъдещето, бъбреха на родния си говор с бодрост, която издаваше философско безгрижие.
Сградата, в която бяха настанени негрите, беше складът за роби на евреина. Нейните обитатели представляваха стоковият запас на търговеца на роби.
Той бе подновил своите запаси с откупения товар от кораба на робите, но имаше и няколко стари „бали“. Те сега посрещаха новодошлите и ги посвещаваха в обредите на чифлика. Техните средства за гостоприемство бяха ограничени, както можеше да се съди от празните кратуни и олизаните дървени гаванки, пръснати по пода. Ни зрънце ориз, ни лъжица чорба, ни резен райски банан. Празните съдове свидетелствуваха, че дажбите са оскъдни и ястията прости и евтини.
Отвън на двора се мяркаха няколко групи роби, щастливи, че са се измъкнали от смрадната атмосфера в претъпкания склад, макар той да представляваше просторно помещение в сравнение с корабния трюм.
Всяка група бе заобиколила някоя стара „бала“, някои — съотечественик, който бе прекосил преди тях голямото море и бе вече въведен в тайните на робството под западното небе; той им описваше какво ги очаква. Напрегнатите погледи на всички, отправяни от време на време към верандата, сочеха, че очакват някакво необикновено събитие.
Из двора се мяркаха и бели хора — трима на брой. Двамата бяха мургави; цветът на лицата им беше толкова смугъл, че не се различаваше от тоя на някои от робите. И двамата се въртяха около стълбището на верандата, единият бе седнал на стъпалата. Те носеха леко облекло: ризи на квадрати, памучни панталони, широкополи палмови шапки и обуща от груба чортова кожа, покриващи нозете и глезените.
Бяха препасани с дълги като рапира ками, наричани мачете, които висяха отстрани в кожени калъфи. Две свирепи кучета, вързани с памучни поводи и колани, клечаха в краката им.
Лицата на двамата бяха гладко избръснати и само по една островърха клиновидна брадичка или „еспаньолка“ стърчеше под долната челюст. Косата им бе ниско остригана. Техните черти, остри и ъгловати, разкриваха интелигентност, която би направила приятно впечатление, ако не се засенчваше от подчертан израз на жестокост.
Възклицанията, които от време на време излизаха от устата им, заедно с откъслечните думи от разговора, който водеха помежду си, издаваха, че двамата мъже са от испански произход. Дрехите, снаряжението и другарите им, техните свирепи копои, показваха ясно занятието им и страната, откъдето идваха. Те бяха cazadores de negros — ловци на негри — от Куба.
Третият бял човек, който се виждаше в двора, се различаваше изцяло от двамата ловци не толкова по цвета на лицето, защото и той имаше тъмна кожа, колкото по ръст, облекло и занятие. Той беше обут в ботуши от конска кожа с кончови над колената и тежки шпори, чиито колелца имаха три инча диаметър. Едно палто от неподходящ за климата дебел плат се спускаше до бедрата; под палтото се подаваше жилетка от яркочервен плюш с потъмнели металически копчета и алено вълнено шалче. На главата си той носеше плъстена шапка, която сочеше, че и тя, като останалите части от облеклото му, е била излагана на всякакво време: слънце и дъжд, буря и торнадо.