Повлиян от тези съображения, младият англичанин реши да свали маската, която обстоятелствата бяха надянали за кратко време на лицето му, и да разкрие истинските отношения между високомерния си чичо и него самия.
Чак когато обедът привърши и дъщерята на домакина се оттегли с усмивка от масата. Хърбърт можа да снеме товара от плещите си. Насърчен малко и от виното, той направи пълна изповед върху зиналата пропаст между господаря на Гостоприемната планина и себе си. Кой знае дали защото изпитото вино го беше замаяло леко, той не забеляза неудоволствие у своя слушател при разказа за крамолата. Не направиха ли неговите думи неприятно впечатление? Хърбърт поне не съзря подобно нещо. Напротив, ако младият човек беше по-проницателен, щеше да открие обратното въздействие: зад зелените очила щеше да прозре как тъмните израилтянски очи искрят от злобна радост при разкритието, което племенникът направи.
Макар и момъкът да не забеляза тези подробности, той все пак си даде сметка, че изповедта не му навреди много в очите на домакина. Евреинът продължи да бъде не по-малко любезен отпреди, дори бе още по-щедър в проявите си ла гостоприемство. И преди да беше се изминал час, бездомният скитник откри в своя еврейски домакин — в своя съдия, който само преди малко го съдеше за тежко престъпление, един благоразположен приятел, както и намери работодател и покровител. Младият англичанин можа да се убеди в горното от разговора, който се поде, и от последиците от този разговор.
— Съжалявам ижвънредно много, млади гошподин Вожан — каза евреинът след известно време, когато изненадата му от Хърбъртовите разкрития попремина — ижвънредно съжалявам, като шувам, ше вие и шишо ви ще се шкарали. Да се надяваме, ше вшишко ще се оправи, и тъй като аш шъм шкромен приятел на г. Вожан, може би ще мога да направя нещишко, за да се ижглади тая малка жръдня. Не въжнамерявате ли да се връщате в Гошоприемната планина?
— Никога. След онова, което се случи, никога!
— Не бива да бъдете много отмъщителен. Гошподин Вожан е горделив шовек и трябва да прижная, ше той е поштъпил жле, много жле, но вше пак ви е шишо.
— Той не се държа като такъв.
— Вярно, много вярно. Тоя ищъншен шужденец, за когото говорите, не може вше пак да щане пришина гошподин Вожан да ижгони собщвения си племенник. Съжалявам, безкрайно съжалявам. Но, гошподин Хърбърт — продължи чифликчията, запитвайки госта си с явен интерес, — какво въжнамерявате да правите сега? Предполагам, ше имате собщвени пари?
— За съжаление, господин Джесурън, не.
— Никакви пари!
— Ни шилинг — потвърди Хърбърт с безгрижен смях.
— Лошо. А къде жмятате да отидете, щом не ишкате да се връщате в Гощоприемната планина.
— Къде ли? — рече момъкът, запазвайки шеговития си тон. — Връщах се към пристанището, когато вашият уважаем управител и неговият приятел ме пресрещнаха, за щастие бих казал, защото без тяхната намеса щях по всяка вероятност да мина днес без обед или поне не бих се нахранил така богато.
— Жалък обед, гошподин Вожан. Жалък обед в жравнение ж онова, което може да ви предложи шишо ви. Аш шъм беден, шкромен шовек в жравнение ш кущоса, но каквото имам, е винаги на ваше ражположение.
— Благодаря — каза Хърбърт. — Не зная как да ви се отплатя за гостоприемството, господин Джесурън. Нямам право да злоупотребявам повече с него. По слънцето виждам, че е време да тръгвам за града.
При тези думи младият англичанин стана, за да се сбогува.
— Шакайте, шакайте! — извика домакинът и натисна госта си отново на стола. — Не тая нощ, гошподин Вожан. Не тая нощ! Аж не мога да ви предложа толкова фино легло, каквото бихте намерили в Гощоприемната планина, но мижля, ше мога да ви предложа нещо по-добро от онова, на което ще шпали миналата нощ, ха, ха! Трябва да ни гощувате тая нощ. Жудит ще ви пожвири. Не кажвайте не. Не приемам откаш.
Поканата беше съблазнителна и след нови увещания момъкът я прие. Той се повлия донякъде от обстоятелството, че не се надяваше да намери квартира в града, а може би малко и от желанието да послуша музика.
Разговорът, продължи, поддържан от домакина, който заразпитва госта си какво възнамерява да работи в града, какви изгледи има да намери работа и по каква „линия“.