Глава XLIX
КУОШИ В ОМАГЬОСАН КРЪГ
Къде беше Куоши през цялото това време? Какво се случи с него?
Господин Смиджи не знаеше и не се интересуваше. Твърде щастлив, че се маха от сцената на своето неприятно приключение, той не запита за неизпълнителния си придружител, нито поиска да се върне там, където го бе оставил. Пътят, по който го прекара новият му водач, отиваше в съвсем друга посока. Що се отнася до празната ловджийска торба, останала при негърчето, франтът не искаше и да знае за нея, а колкото до ловния нож и манерката с ракия — без съмнение момчето щеше да ги види.
Тук г. Смиджи улучи пилето в сърцето, поне по отношение на манерката с ракия. Именно защото я видя много добре, Куоши забрави не само задълженията си, които му бяха възложили да изпълнява, а цялата земя с всичко живо върху нея. Нямаше и двайсет минути, откак господарят се бе махнал от очите на негърчето, когато то чрез многократно прилепване на уста до манерката с ракия доведе своите зрителни органи в такова състояние, че не би могло да различи по-добре от контето една пуйка от един лешояд.
Изпитата ракия оказа върху Куоши въздействие, напълно противоположно на онова, което тя би предизвикала у един ирландец. Вместо да го направи шумно и кавгаджийски настроено, тя предразположи негърчето към унес дотолкова, че за по-малко от пет минути подир последното пийване от манерката то се търкулна на тревата и заспа непробудно.
То заспа така дълбоко, че не само не чу гърма на Смиджииевата пушка, но дори залпът на цяла батарея оръдия близо до ушите му не би го стреснал.
Едва ли е възможно да се каже колко време Куоши би продължил да лежи в това състояние на полусън и полупиянство, ако го оставеха необезпокояван или не го свестяха хора или какви да е други живи същества. Онова, което го върна към действителността, като едновременно го събуди и отрезви, беше дъждът, който се изля като студен душ върху голата му кожа и го накара да скочи на крака.
Момчето обаче си беше поспало повече от час, преди да завали, и това време беше достатъчно изпитата ракия да изгуби до известна мяра силата си.
Куоши чувствуваше, че е сгрешил, дето изпи ракията на господаря, и тъй като временната смелост, която тя му вдъхна, се изпари напълно, сега се страхуваше да срещне белия господар. Той би желал да го избегне, ако имаше някаква възможност, но знаеше, че ако се прибере незабелязано сам в къщи, ще разсърди господаря на Гостоприемната планина и съвсем сигурно ще получи две дузини удари с камшик.
След известно размишление негърчето реши, че е най-разумно да изчака да се върне младият господар и да му разправи някаква измишльотина.
Щеше да каже, че го е търсил и така е минало времето — подобна история смяташе да скрои Куоши в обърканото си въображение.
За да обясни изчезването на коняка, който бе пресушило до капка, момчето намисли друга малка лъжа, подсказана несъмнено от злополуката, която бе сполетяла бутилката с вино. То възнамеряваше да съобщи на големия господар, че той — господарят — е оставил отворена запушалката на манерката и конякът е последвал примера на стъклото с бордо.
Успокоен от тези приемливи измислици, Куоши зачака да се върне господарят ловец.
След време небето се изясни, но господарят не дойде. Дори след значително дълго време той не се показа.
Негърчето стана нетърпеливо и почна да се притеснява. Да не би английският господар да се е загубил в гората? В подобен случай Куоши не можеше да разчита на милост. Господарят „Вон“ щеше сигурно да го накаже. Във въображението си момчето чуваше вече да плющи бичът, ехтящ далече над хълмовете.
След като почака още малко, Куоши реши да сложи край на своята тревога и да тръгне да дири ловеца. Той нарами празната торба, изпитата манерка и ловджийския нож и потегли.
Той беше видял г. Смиджи да се насочва към полянката и доколкото можа, проследи дирята му, но когато стигна до откритото поле, спря, без да знае накъде да хване.
Негърчето постоя малко, за да премисли, сетне тръгна надясно към сухия дънер, чийто връх се виждаше от мястото, където се беше спряло на поляната.
Не случайността все пак го насочи натам, защото негърчето чу Или му се стори, че чу гласове в това направление.
Когато то приближи до обезглавеното дърво, един лъскав предмет на земята привлече вниманието му. То се спря, за да провери дали не е змия — едно същество, от което повечето от негрите в плантациите изпитват основателен страх.