Би могло да се предполага, че присъствието на братовчеда на Кейт ще укроти тези необуздани пориви. Ала то, напротив, ги разгаряше, защото Джесуръновата дъщеря се отдаваше на подобни пристъпи именно пред Хърбърт, и когато той изтървеше някоя блага дума за братовчедка си — да бъдем справедливи, той никога не се изразяваше неблагоприятно за нея, — прекрасната еврейка не издаваше своята горест, само със знаци, а се нахвърляше с язвителни нападки. Тогава до момъка стигаха странни разкрития. От тях той узна за първи път, че Кейт Воуан, неговата чаровна братовчедка, е дъщеря на квартеронка робиня.
По същия начин той можа да си разтълкува двойното име на „малката Куошеба“, което креолката не беше в състояние да си обясни сама, и разбра оплакването, което тя чистосърдечно беше направила, че се чувствува откъсната и без приятелки.
Хърбърт не обръщаше голямо внимание на злословията, но избягваше да отрича или да противоречи. Напълно незапознат с миналото на своята братовчедка, той не можеше да каже и дума в нейна защита, за да отрече фактите или да отблъсне лъжливите подмятания. Той почти не се осмеляваше да я брани, защото — да признаем истината — властният темперамент на еврейката бе спечелил вече известно надмощие над него.
Джудит се мръщеше само когато за Кейт се изказваха благосклонно и главно когато това вършеше Хърбърт Воуан. Иначе лицето на еврейката беше винаги озарено от медена, изкусителна усмивка.
Държането на Джудит можеше да се обясни лесно: тя беше влюбена в Хърбърт Воуан.
Евреинът Джесурън почна една игра, в която използува дъщеря си за примамка. В случай на сполука наградата трябваше да бъде младият англичанин. Какъвто и да беше подтикът, дивечът изглеждаше труден за улавяне и опасен за примамката. Каква облага следваше да се очаква, ако търговецът на роби спечелеше? Какво имаше той предвид, за да кара рожбата си да покорява Хърбъртовото сърце?
Загадка забулваше крайната цел. Но при неуспех можеше да загуби и примамката. В играта се криеше и опасност. Колкото и да беше хитър, Джейкъб Джесурън едва ли предвиди опасността. Заслепен от обичайната хладина и опитност на дъщеря си, той смело почна играта.
Не по-малко нехайна за последиците се показа и Джудит. Тя нямаше точна представа какви са намеренията на баща и: тих тя ги узна много по-късно, едва когато собствените й подбуди станаха толкова силни, че продължи играта за своя лична сметка.
В началото тя се ръководеше от суета и кокетство, към които се прибави и основателно възхищение Към тези подбуди се прибави и желанието да подразни Кейт Воуан, защото еврейката предугади веднага възможно съперничество. Тя знаеше, че разговорът между братовчедите е бил съвсем кратък, и все пак подозираше, че се е случило нещо; издайническа беше и панделката, която Хърбърт продължаваше да цени и чието значение Джудит напразно се мъчеше да отгатне.
Нейните съмнения не се разсеяха, както би могло да се предполага, щом гостът престана да се интересува от своята сродница. Напротив, те се разпалиха още повече, когато влечението на еврейката към младия англичанин се засили, защото сега тя не беше в състояние да си представи как някоя девойка — Кейт Воуан или друга — би могла да срещне мъжа, който плени сърцето й, без да бъде очарована от него.
Той я омая не постепенно, а внезапно и шеметно; любовта й се превърна в дива страст, каквато може да изпита тигрица към своя жълт другар.
Не мина и седмица, откак Хърбърт Воуан се настани под покрива на еврейския дом, и неговата господарка се влюби — до полуда, до крайния предел на ревността.
Момъкът беше по това време неспособен да анализира собствените си чувства и още по-трудно би могъл да ги схване един външен наблюдател.
Няколко подробности все пак ще спомогнат те да бъдат разбрани.
По време на краткия разговор със своята братовчедка Хърбърт Воуан погледна за пръв път в живота си девойка с очите на влюбен. Синеоката хубавица от родното му село, красивата прислужница от странноприемницата, миловидната хористка от църквата и други момчешки приумици бяха поизбледнели след двумесечно откъсване и мигновено потънаха в праха на забравата при срещата с неземното видение. Той се изправи срещу жена, достойна за чувства му, жена, способна да пробуди най-възвишените устреми в душата му. Той го усети интуитивно и от пръв поглед, а нейните топли слова на трогателна раздяла го омагьосаха. На тях се дължеше пламенността, с която й предложи крепка десница и вярно сърце; те го накараха да се откаже рицарски от кесията и да предпочете панделката.