Той нямаше основание да смята, че Кейт отговаря на любовта му. Хърбърт си даваше сметка, че милите думи, които тя му отправи по време на мимолетния тревожен разговор, и златото; което му предложи, отразяват порива на състрадателното и сърце и представляват по-скоро отрицание на любовта, вместо да издават нейното съществование. Панделката, която той с радост взе като любовен залог, имаше само стойност на приятелски спомен с не по-голяма цена от кесията, която тя бе украсявала, или златното съдържание, съхранявано в самата кесия.
Макар и да чувствуваше, че няма право върху своята братовчедка отвъд границите на родствените връзки, макар и тя да не каза дума, за да му даде да разбере, че изпитва към него нещо повече, у Хърбърт — твърде странно — грейна надежда, че някой ден една по-нежна връзка ще сближи сърцата им.
На какво се дължеше този сладостен копнеж? Момъкът не беше способен да обясни причината, тъй като в Кейтините слова не се криеше опора, на която да изгради той своите блянове. Може би обноските й? В тях като че се криеше нещичко. Колкото и плахо изразен, Хърбърт предугади един трепет, който се отпечати в паметта му. Той подхрани и мечтите му.
Но свидният спомен не ободрява дълго младежкото сърце. Той беше твърде крехък, за да издържи изпитанията на времето. Ден след ден до момъка достигаха слухове за веселите пиршества в Гостоприемната планина. Нарочно му разказваха за задоволството на братовчедката му Кейт от обществото на новия й обожател Смиджи,
От коварните вести бавно и болезнено гаснеше слабата надежда, която бе покълнала в Хърбъртовата душа.
Обстоятелствата, с които случайността сега обкръжи госта, можеха да направят неговите съжаления по-малко мъчителни. Макар братовчедка му да нехаеше за него, той нямаше основание да се счита за изоставен. До него почти непрекъснато се въртеше друга красавица с рядък чар, която го обсаждаше със своите омайни усмивки.
Ако тези усмивки се бяха насочили към него само един ден по-рано, преди ликът на Кейт Воуан да се отпечати в сърцето му, той навярно щеше да се поддаде по-лесно на тяхната съблазън. А, от друга страна, ако подозираше как неговият образ е завладял сърцето на Кейт, той би се съпротивявал положително по-мъжки на примамките на сирената, която го изкушаваше.
Ала сърцата на влюбените не са стъклени предмети и при все че понякога приличат на огледала, които отразяват едни и същи образи, много често под влиянието на неблагоприятни условия огледалата се обръщат гърбом едно към друго и насочват отразените образи навътре към глъбините на сърцето.
В подобна безизходица се бе озовало и Хърбъртовото сърце. И няма нищо чудно, че не беше леко да се анализира то.
Но и Кейт не остана в неведение за външните събития. Новините достигаха до нея чрез прислужницата й Йола. От нея тя узна, че Хърбърт се намира наблизо и че е щастлив. Вместо да я зарадва, вестта я наскърби, защото девойката дочу, че братовчед й е прещастлив. Странно, че подобно известие можеше да бъде повод за печал!
В състояние твърде близко до Хърбъртовото беше и сърцето на братовчедка му, макар че нейното можеше да се анализира по-лесно. То чисто и просто изгаряше от пламъка на първата девическа любов. Пред него се бяха вестили едновременно два лика, и двата в разцвета на своята младежка мъжественост, единият — знатен благородник, другият — клет скитник.
Първият имаше преимуществото, че го бяха представили по-рано, а вторият даже не бе удостоен с подобна чест. Ала не винаги печели по-облагодетелствуваният. Не всякога, който пръв потегли в едно надбягване, пръв и завършва. Сърцето на младата креолка разгъна своята девствена първа страница, но на нея се отбеляза не образът на оня, който се яви по-рано.
Не е необходимо да се описват в подробности тревогите, които последваха: надежди и страхове, тъмни съмнения денем и нощем, измамни блянове и мечти. Няма човек, който да не ги е изживял при първата любов; малцина не са изпитали това пъстро редуване на вълнения.
Що се отнася до знатния Смиджи, той не беше винаги на един ум. И него го смущаваха редуващи се надежди и страхове. Първите все пак преобладаваха, и най-често той чувствуваше в душата си гордата увереност на покорител. Често франтът повтаряше победоносно пред прислужника си Томс малко самохвалното послание на Цезар: „Veni, vidi, vici!“ „Дойдох, видях, победих!“.
Глава LII
БОРБА ЗА ПРАВОСЪДИЕ
Взаимната омраза между плантатора и чифликчията водеше началото си още от първото им запознанство. Бе я предизвикала една разправия във връзка с покупко-продажбата на роби и винаги се явяваха поводи, които не я оставяха да заглъхне напълно, най-вече откак евреинът купи Щастливата долина и стана непосредствен съсед — а по богатство и съперник на собственика на Гостоприемната планина.