— Отказват да му го предадат! И защо отказват?
— Не мога да ви кажа, ваша милост. Само горното долових от приказките им.
— Значи ти смяташ, че момъкът иде във връзка с тая разпра.
— Допускам, ваша милост. Той обаче мълчи и не успях да изкопча и думичка от него. Настоява да ви види.
— Добре тогава, доведете го. Може и тук. И слушайте, Тръсти, намерете Черната Бет и измъкнете, каквото смогнете, От нея. Случаят е интересен. За да откажат мароните да върнат един беглец, трябва да има някаква причина. Може би мулатът ще ни осветли по въпроса, но, тъй или иначе, подирете Бет. Можете да и обещаете нова рокля или каквото пожелаете. Доведете ми начаса младежа! Готов съм да го приема.
Господин Тръсти се поклони и се запъти към работилниците, където бе оставил марона, а кустосът с тържествено изражение на лицето зачака да се яви посетителят. — Бих дал добри пари — заговори плантаторът на себе си, — само да узная, че старият разбойник се е скарай е тия марони. Не бих се изненадал — добави той в радостно очакване. — Не бих се учудил. Те много не го обичат, особено откак взе на служба при себе си испанците. Кой знае с какви тъмни сделки се занимава той напоследък. От ден на ден става по-важен и никой не може да каже откъде натрупа богатството си. Дано тоя марон ми разкрие нето и ако е срещу Джесурън, ще му дам възможност да не премълчава нищо. А, ей го, иде. Я виж, бива си го! Гледай кой бил момъкът, за когото дъщеря ми задява Йола! Не се учудвам, че фулахката е хлътнала по него, но трябва да внимавам да се не подиграе с нея. Тия марони са опасни съблазнители сред жените от плантациите и Йола, макар и принцеса или не в родината си… принцеса, ха-ха! Както и да е, момичето не е обикновена негърка! Не бих допуснал тоя марон да я прелъсти Ще му натрия носа, тъкмо ми е паднал в ръцете. Но очаквам, че сега е тръгнал по друга работа.
В това време капитанът на мароните със снаряжението, както го видяхме в гората, стигна пред павилиона и покланяйки се почтително, без да сваля неудобния за снемане тюрбан, изчака да го заговори кустосът.
Господин Воуан след едно машинално „добро утро“ замълча продължително. Образът на посетителя очевидно го порази и той се завзира с интерес, който се различаваше от чистото любопитство или възхищението. Изпитателният поглед издаде, че лицето на младежа събуди у плантатора някакъв спомен, но във всеки случай не особено приятен. Това пролича от леката сянка, която помрачи за миг образа на кустоса.
Каквото и да беше усещането, той се помъчи да го потисне и като се насили, сполучи, защото веднага сянката изчезна. Сега г. Воуан почна разговора, усмихвайки се важно, но учтиво.
Глава LIII
СЪДИЯ И МАРОН
— Е, момко — поде кустосът вежливо, — вие сте, струва ми се, един от мароните в Трелоуни?
— Да, ваша милост — потвърди открито Кюбина.
— Капитан на града, нали?
— Само на няколко домочадия, ваша милост. Нашето селище е малко.
— И как ви беше името?
— Кюбина.
— Аха, чувал съм го — рече съдията. — Мисля — добави той с многозначителна усмивка, — че тук, в плантацията, имаме едно момиче, което ви познава.
Младежът поруменя и отговори утвърдително със заекване.
— Не е зле — каза насърчително г. Воуан. — Стига да нямате лоши помисли. Господин Тръсти ми предаде, че желаете да поговорите с мене. За това ли дойдохте?
— За кое, ваша милост? — запита маронът, малко изненадан от неочаквания въпрос.
— За любимата си?
— За любимата ми, ваша милост!
— Да, за Йола. Нали тя ви е избраницата?
— Вижте, господин Воуан — призна момъкът, — не отричам, че помежду ни има нещо, но точно сега не идвам по тази работа, макар че, щом съм тук, можем да побеседваме и по тоя въпрос, ако благоволи ваша милост.
— Отлично, капитан Кюбина, готов съм да ви изслушам. Почвайте.
— Добре тогава, ваша милост. Вярно е, че искам да купя Йола.
— Какво! Да купите любимата си?
— Точно така, ваша милост. Естествено, когато тя стане моя, аз ще й даря свободата.
— Искате да кажете, че ще замените веригите, които тя сега носи, с брачните, ха-ха! Нали, Кюбина?
Кустосът се разсмя на собствената си находчивост.
— Нещо подобно, ваша милост. Не бих правил такова предложение и за мене не би имало смисъл да притежавам момичето, ако не го харесвах.
— Значи харесвате го?
— Да, ваша милост, така е. Не че тя не обича младата си господарка, която я притежава сега, но нали знаете, ваша милост, нали знаете…
— Има някой, когото тя обича повече от господарката си, и тоя някой сте вие, любезни Кюбина?