„Светкавица“ летеше над страшни разхвърляни планини, блестящи под слънцето със своите разнообразни металически багри. Те минаваха над обширни зеленикави полета, над някакви странни гори от ниски, чепати и безлистни дървета, които сплитаха змиевидните си клони като камшици и гъсто се държаха едно за друго.
Те преминаха над цели области от кратери на угаснали през вековете вулкани, които бяха направили грозно и опустошително разрушение на лунната кора. Техните кръгли отвори зееха тъмни като огромни засъхнали кладенци и вътрешността им беше опушена и обгорена.
През всичкото време Ян Бибиян наблюдаваше местата, през които минаваше, и записваше нещо в едно малко тефтерче, което стоеше на една поличка пред него.
— Какво мислиш да правим? — попита Калчо след дълго мълчание.
— Да спасяваме гостоприемния Ягага — рече Ян Бибиян.
— Как? Че ние не знаем с какви хора ще имаме работа и какво е тяхното въоръжение.
— Сигурно не стоят по-горе от народа на нашия Ягага. Мисля, че ще ги сплашим с нашите картечници, а за ефект може да гърмим и с топчето — каза Ян Бибиян. — Изглежда, че те не се плашат толкова от гърмежите, колкото от пламъка на оръжието. Помниш ли, когато стреляхме с револверите?…
По едно време Магу, когото бяха оставили да наблюдава през малкото прозорче, почна да вика с нечовешки глас и да трепери.
— Какво има?
— Наближаваме свещения, великия кратер — точката, където се допират границите на четирите царства на Луната.
Ян Бибиян издигна „Светкавица“ нависоко и пред тях се откри гледка, която никой земен жител не би могъл да види. Отдолу под тях се откри един огромен кратер, който може би имаше 50 километра диаметър. То беше една огромна опушена дупка, правилен кръг, на която дъното едва се виждаше. Устието му представляваше една огромна издигната окръжност от разрушени планини, които приличаха на разтопено злато. От тая огромна уста лъхаше на Луната силно студено течение, което разтърси силно „Светкавица“. Когато машината се намери към средата на кратера, Магу махна лицето си от прозорчето, седна на стола и като скри лицето си в ръце, почна да шепне някакви молитви.
Ян Бибиян обърна машината и тръгна по периферията на грамадното отвърстие. Скоро той забележи, че наоколо под тия позлатени възвишения от всички страни пристигат огромни маси народ. По долините и по ниските места върволици от лунаги бяха почернили местността. А във въздуха се носеха ездачи върху своите хвърчащи магарета. Те летяха сгъстено и се носеха над острите възвишения като облаци, на които окото не може да види края.
— Войските! — рече Калчо.
— Да, това навярно са армиите на трите сили. Ще опитаме какъв ефект ще произведе появяването на „Светкавица“. Ако не ги уплашим, обръщам веднага машината по пътя за Земята.
— Ами Магу?
— Ще го заведем и него на гости на Ваха — засмя се Ян Бибиян.
Ян Бибиян победител
До „Светкавица“ достигнаха ужасни и застрашителни викове на многобройните войски, които с голяма бързина се съсредоточаваха и обхващаха големия кръг на кратера.
Ян Бибиян бързо натисна някакво копче на машината и „Светкавица“ полетя по-ниско над повърхността.
Отведнъж многохилядната войска се спря като скована и шумните викове престанаха.
— Пусни топчето! — каза Ян Бибиян на Калчо.
— На месо ли?…
— Не, не! — извика Ян Бибиян бързо. — Ние не трябва да убиваме. Нашата победа ще бъде безкръвна. Ще гърмим нагоре във въздуха.
Калчо завъртя нагоре едно колело и изправи гърлото на малкото топче, което се намираше върху „Светкавица“, право нагоре, след това натисна спусъка.
Раздаде се страшен гръм, който забоботи като гръмотевица.
Ян Бибиян пусна електрическите пушки, които затракаха една след друга със зловещ трясък. „Светкавица“ почна да се носи със страшна бързина над тая застрашителна войска и да разнася ужасен трясък.
Магу, който стоеше до това време спокойно, се изплаши ужасно. Той почна да търси вратата, да бута прозорчетата, обладан от паника и готов да се хвърли долу.
Напразно Ян Бибиян и Калчо го успокояваха. Той риташе като уловена птица, бръщолевеше несвързано и охкаше. А когато гърмежите зачестиха, почна да пищи.
Като помислиха, че при това бясно скачане насам-нататък може да повреди някоя част на машината или да скъса някоя жица, Калчо отвори едно долапче, което служеше за дрехи, набута силом Магу в него и го затвори.
Магу се усмири и потаи. Само от време на време се чуваше как бъбри някакви молитви.
Ян Бибиян продължаваше да гърми с електрическите пушки, а Калчо даде още няколко изстрела с топчето.