Мат изпусна дъха си, а заедно с него и напрежението, сковало тялото му.
— Прав си, казах го — прошепна. Стегна се, преди да продължи: — От какво се нуждае тя?
Елена се наведе напред и притисна пръст до шията на съученика си, после го плъзна по очертанията на артерията.
— Не тази — бързо се намеси Стефан. — Ти не искаш да го убиеш, нали? Кажи й, Деймън — добави, когато брат му не си направи труда да го направи. Кажи й.
— Опитай тук или тук — Деймън посочи с клинична обиграност, докато повдигаше брадичката на Мат. Беше твърде силен, за да може младежът да се измъкне от хватката му и Стефан усети как паниката отново завладява Мат.
Довери ми се, Мат. Пристъпи зад момчето. Но изборът трябва да е твой, довърши Стефан, внезапно обзет от състрадание. Можеш да промениш решението си.
Мат се поколеба, сетне заговори през стиснати зъби.
— Не. Все още искам да помогна. Искам да ти помогна, Елена.
— Мат — прошепна тя и искрящите й сини очи изпод гъстите мигли се приковаха в неговите. Сетне погледът и се плъзна надолу по шията му и устните й се отвориха гладно. Този път нямаше и следа от несигурността, както когато Деймън й предложи да си избере някого от парамедиците. — Мат. — Усмихна се отново и в следващия миг се стрелна напред с бързината на хищна птица.
Стефан сложи ръка на гърба на Мат, за да го подкрепи. Когато зъбите на Елена се впиха в кожата му, Мат се опита да се отдръпне, но Стефан бързо изпрати посланието си: Не се съпротивлявай, това ще ти причини болка.
Докато младежът се опитваше да се отпусне, неочаквана помощ дойде от Елена, която излъчваше топли щастливи мисли на малко вълче, сучещо от майка си. Този път техниката й на захапване бе правилна и тя се изпълни с невинна гордост и нарастващо задоволство, докато утоляваше мъчителния си глад. И с дълбока признателност, осъзна Стефан с внезапен пристъп на ревност. Тя не мразеше Мат, нито искаше да го убие, защото той не представляваше заплаха за Деймън. Елена харесваше Мат.
Стефан я остави да поеме толкова, колкото беше безопасно, после се намеси. Достатъчно, Елена. Не искаш да го нараниш. Но бяха необходими обединените усилия на двамата с Деймън и вече замаяния Мат, за да я откъснат от шията му.
— Сега тя трябва да си почине — заяви Деймън. — Ще я заведа някъде, където ще си отдъхне в безопасност. — Не питаше Стефан, просто го уведомяваше. Не съм забравил как ме нападна, братко. По-късно ще поговорим за това — отправи мислено послание към Стефан, докато излизаха.
Стефан остана да се взира след тях. Беше забелязал как Елена не откъсва поглед от Деймън, как го последва безропотно. Но сега тя беше вън от опасност, кръвта на Мат й бе дала силата, от която се нуждаеше. Това е единственото, което има значение, повтаряше си той.
Обърна се към Мат. Младежът се бе отпуснал, останал без сили, на един пластмасов стол, втренчил поглед пред себе си.
После очите му се отместиха към Стефан и двамата се изгледаха мрачно.
— И така — поде Мат, — сега вече зная. — Поклати глава и леко се извърна. — Но все още не мога да повярвам — промърмори. Пръстите му опипаха внимателно наранената страна на шията му и трепна. — С изключение на това — Намръщи се. — Този тип, Деймън. Кой е той?
— По-големият ми брат — отвърна Стефан равнодушно. — Откъде знаеш името му?
— Миналата седмица беше в дома на Елена. Котето се нахвърли върху него. — Мат замълча, припомняйки си още нещо. — А Бони имаше нещо като ясновидско видение.
— Имала е предчувствие? Какво каза?
— Тя каза… каза, че Смъртта е в къщата.
Стефан погледна към вратата, през която бяха излезли Деймън и Елена.
— Била е права.
— Стефан, какво става? — В гласа на Мат се прокрадна умолителна нотка. — Все още не разбирам. Какво се е случило с Елена? Винаги ли ще бъде такава? Не можем ли да направим нещо?
— Да бъде каква? — попита Стефан гневно. — Объркана? Вампир?
Мат се извърна.
— И двете.
— Що се отнася до първото, сега, когато е нахранена, може да стане по-благоразумна. Поне така смята Деймън. А колкото до второто — има само едно нещо, което можеш да направиш, за да промениш състоянието й. — Очите на Мат се озариха от надежда, а Стефан продължи: — Можеш да вземеш дървен кол и да го забиеш в сърцето й. Тогава вече няма да бъде вампир. Ще бъде мъртва.