ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРЕУСПЕЕТЕ
ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ЖАДУВАТ ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАТ!
Мистър Глен Рунсайтър, понастоящем обитаващ „Мораториума за любими събратя“ в Цюрих, Швейцария, удвои приходите си само за седмица с помощта на нашия безплатен комплект „Направи си обувки“, към който е приложено и подробно описание за това, как по-лесно да продавате своята продукция на близки, приятели и колеги. Макар и замразен безпомощно в охладителна камера, мистър Рунсайтър спечели четиристотин…
Ал спря да чете и се зае да си чопли замислено зъбите. Да, каза си той, тази реклама не се връзва с всичко останало. В другите обстоятелства прозира остаряване и разложение. Но не и тук.
— Питам се, — произнесе той на глас, — какво ли ще се случи, ако откликнем на рекламата? Тук има някакъв номер на пощенска кутия в Де Моне, Айова.
— Ще получим безплатен комплект „Направи си обувки“ — рече Пат. — С подробно описание на това, как…
— А може би, — прекъсна я Ал, — ще се свържем с Глен Рунсайтър? — Всички присъстващи, включително и Пат, се облещиха в него. — Наистина го мисля. Ето — той подаде кибрита на Типи Джаксън. — Прати им експресно писмо.
— И какво да напиша? — попита Типи.
— Просто попълни формуляра — рече Ал. После се обърна към Еди Дорн. — Значи си съвсем сигурна, че този кибрит стои в джоба ти от миналата седмица? Може би си го взела днес?
— В сряда беше, няма съмнение.
— И рекламата си стоеше върху него?
— Не съм обръщала внимание. Не знам дали я е имало. Пък и кой би забелязал подобно нещо?
— Никой. Какво мислиш за това, Ал? — обърна се към него Дон Дени. — Дали не е номер на Рунсайтър? Може би го е отпечатал преди смъртта си? Или е работа на Холис? Някаква зловеща шега, след като е намислил да го убие. Искал е да забележим рекламата едва след като Рунсайтър бъде положен в охладителната камера в Цюрих, както пише тук.
— А откъде ще знае Холис, че ще откараме Рунсайтър в Цюрих? — попита Тито Апостос. — Защо не в Ню Йорк?
— Защото Ела е там — отвърна Дон Дени.
Застанал в нерешителност пред огромния телевизор, Сами Мъндо разглеждаше подхвърлената му петдесет центова монета. Челото му беше сбърчено от напрежение.
— Какво има, Сам? — попита го Ал. Самият той беше напрегнат, усещаше, че се е случило нещо.
— На петдесет центовата монета не трябваше ли да е изобразен ликът на Уолт Дисни? — попита Сами.
— На Дисни, или ако е по-стара — на Фидел Кастро. — Дай да погледна.
— Още една излязла от употреба монета — произнесе Пат.
— Не е — възрази Ал, докато я оглеждаше. — От миналата година е, има дата. Ще я приеме всеки автомат. И на телевизора също.
— Тогава, какво не е наред? — попита Еди Дорн.
— Това, което каза Сам — обясни Ал. — Изображението не съответства — той протегна разтворената си длан към Еди Дорн. — На кого ти прилича?
Еди помълча малко и отвърна.
— Аз… не зная.
— Знаеш, знаеш — увери я Ал.
— Добре де — кимна решително Еди и му отблъсна ръката.
— Това е Рунсайтър — обърна се Ал към насядалите около масата.
Настъпи тишина, която първа наруши Типи Джаксън.
— Добави и това в списъка — гласът й трепереше.
— Забелязвам два основни процеса — каза Пат, докато Ал пишеше върху листа. — Единият процес е на разпадане. С това ще се съгласите всички.
— А кой е другият? — вдигна глава Ал.
— Не съм съвсем сигурна — поколеба се Пат. — Но е свързан с Рунсайтър. Мисля че трябва да погледнем и останалите монети. Както и банкнотите. Чакайте малко да помисля.
Един по един, всички присъстващи извадиха портфейлите си.
— Аз имам банкнота от пет поскредита, — рече Йон Айлд, — с великолепно изрисувания лик на мистър Глен Рунсайтър. Останалите банкноти са съвсем обикновени.
— Аз имам две такива банкноти — уведоми ги Ал. — А вие?
Той огледа масата. Шест ръце се вдигнаха нагоре.
— Значи ставаме осем — рече Ал. — Осем, в чийто портфейли има пари с образа на Рунсайтър. Вероятно до довечера и на останалите банкноти ще се появи същото изображение. Най-късно до утре. Няма значение, тези пари са в обращение и автоматите ги приемат.
— Не съм съвсем сигурен — възрази Дон Дени. — Не виждам защо банките ще приемат пари с образа на Рунсайтър. Според мен те са фалшиви.
— Добре де — кимна Ал. — Може и да не са истински. Но не в това е въпросът.
— Въпросът е в друго, — продължи мисълта му Пат. — А именно, в какво се състои вторият процес, тези Рунсайтърови явления.
— Точно така — кимна Дон Дени. — „Рунсайтъровите явления“ — това е вторият процес, съпътстващ разложението. Част от парите се оказват излезли от употреба, върху други се явява лика на Рунсайтър. Знаете ли какво си мисля? Мисля си, че това са два противоположни процеса. Единият е насочен навън, отвъд пределите на съществуването. Това е първият процес. Вторият процес е на появяване на този свят. Но на нещо, което преди това не е съществувало.